— Ясно. Както кажете.
Но Бош нямаше намерение да чака ФБР. Готвеше се да продължи следствието и да тръгне натам, накъдето го отведеше то. Независимо какво му нареждаше Ървинг.
— Може ли да получа ключ от тази стая? — попита той. — Скоро ще получим първата част от папките, които преглежда Ентренкин. Трябва ни сигурно място за тях.
Ървинг премести тежестта си на една страна и бръкна в джоба си. После плъзна ключа по масата. Бош го взе и го закачи на ключодържателя си.
— Колко души имат ключ за тук? — попита той. — Просто, да знам.
— Не се тревожете, детектив. Без мое разрешение в тази зала няма да влиза никой друг, освен хората ви.
Бош кимна, въпреки че Ървинг не беше отговорил на въпроса му.
15
Когато излезе през стъклените врати на центъра „Паркър“, Бош видя как се създава една новина. По площада отпред бяха разположени пет-шест телевизионни екипа, готови да излъчват репортажи на живо. На тротоара беше израснала микровълнова гора — върволица от телевизионни коли с издигнати микровълнови предаватели. Беше събота, иначе най-спокойният откъм новини ден през седмицата. Но убийството на Хауард Елайъс беше сензация. Определено щеше да е водеща новина. Местните телевизии щяха да започнат излъчване по обяд. И тогава щеше да се започне. Новината за убийството на Елайъс щеше да обрули града като горещ вятър и да разбуни страстите. Обстановката в управлението — а и в града-зависеше от начина, по който тези млади и красиви хора представеха получената информация. Полицията можеше само да се надява, че няма да разгорят вече тлеещото в обществото напрежение. Че ще проявят умереност и здрав разум, че просто ще изложат фактите, без да размахват томахавки. Но Бош знаеше, че тези надежди имат също толкова голям шанс, колкото и Елайъс, когато малко преди повече от дванадесет часа се бе качил на Ейнджълс Флайт.
Той веднага зави наляво и се насочи към служебния паркинг, като внимаваше да не попадне пред обектива на някоя от камерите. Не искаше да го показват по новините, освен ако не е абсолютно наложително.
Успя незабелязано да се измъкне и стигна до автомобила си. Десет минути по-късно паркира неправилно пред Брадбъри, като остави колата си зад друг телевизионен микробус. Когато излезе навън, той се огледа наоколо, но не видя репортери. Предположи, че са отишли на спирката на Ейнджълс Флайт, за да заснемат местопрестъплението.
Бош се качи със стария асансьор на последния етаж, отвори вратата и излезе на площадката, където се сблъска с Харви Бътън, продуцента и оператора му. Когато се опита да ги заобиколи, тримата неспокойно го изгледаха. После продуцентът заговори:
— Хм, детектив Бош? Аз съм Том Чейни от Канал 4.
— Браво.
— Чудех се дали не можем да поговорим за…
— Не. Приятен ден.
Бош успя да ги заобиколи и закрачи към офиса на Елайъс. Чейни продължи да говори зад него.
— Сигурен ли сте? Получихме доста информация и сигурно и за двама ни ще е от полза, ако можем да я потвърдим. Не искаме да ви причиняваме каквито и да е проблеми. Ще е най-добре, ако си сътрудничим. Нали разбирате?
Хари спря и погледна назад към него.
— Не, не разбирам — каза той. — Ако решите да пуснете в ефир непотвърдена информация, това си е ваша работа. Но аз няма да потвърдя каквото и да било. И вече имам сътрудници.
Той се завъртя, без да дочака отговор, и се насочи към вратата, на която бе написано името на Хауард Елайъс. Нито Чейни, нито Бътън казаха нещо.
Когато влезе в офиса, завари Джанис Лангуайзър да седи зад бюрото на секретарката и да преглежда някакви документи. До нея имаше три кашона, пълни с папки. Прокурорката вдигна поглед.
— Детектив Бош?
— Хей, за мен ли са тези кашони? Тя кимна.
— Първата партида. А, много ви благодаря за онова, което направихте по-рано.
— За какво?
— Казахте ми, че вдигат автомобила ми. Излъгахте ме, нали?
Бош съвсем бе забравил.
— Хм, не съвсем. Това си беше забранена зона. Спокойно можеха да го направят.
Той се усмихна, когато разбра, че го е разкрила. По лицето му плъзна червенина.
— Вижте, трябваше да разговарям с инспектор Енренкин насаме. Извинете ме.
Преди Лангуайзър да успее да каже нещо, Карла Енренкин надникна от съседната стая. Тя също държеше папка в ръка. Бош посочи към трите кашона на пода.
— Като че ли имате известен напредък.
— Надявам се. Може ли да поговорим за малко?
— Естествено. Но първо искам да ви питам нещо. Идваха ли хора от Канал 4 да ви интервюират?
— Да — потвърди Лангуайзър. — И от Канал 9 преди тях.
— Казахте ли им нещо?