Той отново се наведе към пейката и взе бележника, поставен в найлоново пликче за веществени доказателства.
— … искам да кажа, че й погледнах графика. Скъсвала се е от работа. Имала е ангажименти всекидневно, често и нощем. Онзи Райли каза, че можела да ходи у тях само в петък вечер. Справяла се отлично…
— Значи, когато са я очистили, се е връщала обратно, така ли? — попита Едгар.
— Така изглежда.
Последва продължително мълчание. Бош се замисли за това как забравянето на един бележник е коствало живота на Каталина Перес.
— Добре — каза накрая той. — Вече знаем какво са правили всички в мотрисата. Чиста ли е останалата част от блока?
— Никой не е чул и видял нищо — отвърна Частейн.
— Всички ли разпитахте?
— В четири апартамента никой не ни отговори. Но всички те бяха от отсрещната страна.
— Добре, засега ще ги оставим. Киз, разговаря ли пак със съпругата и сина?
Райдър дъвчеше последната хапка от сандвича си и вдигна пръст, докато преглътне.
— Да, поотделно и заедно. Нищо не ми направи впечатление. И двамата са абсолютно убедени, че убиецът е ченге. Не…
— Разбира се — прекъсна я Частейн.
— Остави я да говори — каза Бош.
— Не добих впечатление, че знаят много за случаите на Елайъс или за вероятни заплахи. Дори не е имал кабинет у дома си. Успях да спечеля доверието на госпожа Елайъс и тя ми каза, че била убедена във верността му. Каза го точно така — „убедена“. Нещо не ми прозвуча както трябва. Мисля, че ако не се съмняваше, щеше да каже, че й е „бил“ верен, а не, че е била „убедена“, нали разбираш какво имам предвид?
— Значи смяташ, че е знаела, така ли?
— Възможно е. Но също смятам, че ако е знаела, е щяла да го приеме. Да си съпруга на Хауард Елайъс е означавало високо обществено положение. Много съпруги на такива мъже правят този компромис. Затварят си очите за някои неща, за да запазят чистия му неопетнен образ, и живота, който водят.
— Ами синът?
— Мисля, че е обожавал баща си. Ужасно страда.
Бош кимна. Уважаваше умението на Райдър да провежда разпити. Беше я виждал в действие и знаеше, че е изключителна. Знаеше също, че я е използвал по начин, не чак толкова различен от начина, по който Ървинг бе искал да я използва по време на пресконференцията. Беше я пратил в дома на Елайъс, защото знаеше, че тя ще се справи. Но и защото беше чернокожа.
— Зададе ли им основния въпрос?
— Да. Снощи и двамата са си били вкъщи. Не са излизали. Взаимно си осигуряват алиби.
— Страхотно — подметна Частейн.
— Добре, Киз — каза Бош. — Някой друг да иска да съобщи нещо?
Той се наведе напред, за да може да види лицата им. Никой не му отговори. Забеляза, че всички вече са изяли сандвичите си.
— Е, не зная дали сте чули нещо за пресконференцията, но началникът повика тежката артилерия. От утре сутрин в следствието се включва и ФБР. В осем имаме среща в заседателната зала на Ървинг.
— Мамка му — процеди Частейн.
— С какво са по-добри от нас, по дяволите? — попита Едгар.
— Навярно с нищо — отвърна Бош. — Но фактът, че го съобщи на пресконференцията, сигурно ще помогне за запазване на мира. Поне засега. Във всеки случай да оставим това за утре, когато ще видим как ще се развият нещата. Дотогава имаме още време. Ървинг неофициално ми нареди да прекратим следствието, докато не се появят агентите, но това са глупости. Казах му, че ще продължим да работим.
— Да, не трябва да оставяме акулата да умре, нали така? — обади се Частейн.
— Точно така, Частейн. Е, зная, че никой от нас не е спал. Мислех си, че някои можем да продължим и да свършим привечер, а други да отидат да подремнат и после отново да се включат. Какво ще кажете?
Отново никой не се обади.
— Добре, ето как ще се разделим. В багажника на колата ми има три кашона с папки от офиса на Елайъс. Искам вие от вътрешния отдел да ги вземете и да ги отнесете в заседателната зала на Ървинг. Преглеждате папките и записвате имената на ченгетата и всички останали, които трябва да се проверят. Искам да съставите списък. Когато се уверим в алибито на всеки от тях, го задраскваме и продължаваме нататък. Трябва да сте готови до утре сутрин, когато пристигнат агентите. После можете да си отидете и да се наспите.
— А какво ще правите вие? — попита Частейн.
— Ще се заемем със секретарката и асистента на Елайъс. После аз ще се прибера и ще подремна. Е, поне така се надявам. Довечера ще трябва да поговорим с Харис и да проверим онова нещо с Интернет. Искам да зная за какво се отнася, преди да се намеси ФБР.
— Най-добре да внимавате с Харис.