— Ще внимаваме. Това е една от причините, заради която го оставям за довечера. Ще разиграем картите както трябва и медиите дори няма да разберат, че сме приказвали с него.
Частейн кимна.
— Ами онези папки, които ни даваш, стари ли са или нови?
— Стари. Ентренкин е започнала със завършените дела.
— Кога ще можем да се запознаем с материалите за „Черния войн“? Това е важното. Останалото са глупости.
— Надявам се да ги получа по-късно днес. Но останалото не са глупости. Трябва да проверим и последната папка от офиса. Защото ако пропуснем нещо, после някой адвокат може да ни натрие носа в съда. Ясно ли е? Не пропускайте нищо.
— Ясно.
— Освен това защо толкова се интересуваш от материалите за „Черния войн“? Ти си оправдал онези ченгета, нали така?
— Да, и какво от това?
— В такъв случай мислиш ли, че в папката ще откриеш нещо по-различно от онова, което вече знаеш? Пропуснал ли си нещо, Частейн?
— Не, но…
— Но какво?
— Това е последното дело. Мисля, че сред материалите трябва да има нещо.
— Е, ще видим. Всяко нещо с времето си. Засега се заемете със старите папки и недейте да пропускате нищо.
— Казах ти, няма. Просто е досадно да знаеш, че си губиш времето.
— Добре дошъл в отдел „Убийства“.
— Да бе, да.
Бош бръкна в джоба си и извади малка кафява кесия. Вътре имаше няколкото дубликата на ключа за заседателната зала, които беше направил в китайския квартал на път за ресторанта. Той я остави на средата на масата и ключовете изтракаха.
— Всеки получава ключ от заседателната зала на Ървинг. Когато оставите папките там, искам залата да е постоянно заключена.
Бош се изправи и погледна към Частейн.
— Хайде, да вървим да вземем кашоните от колата.
16
Разговорите със секретарката и асистента бяха толкова безрезултатни, че на Бош му се искаше да са си спестили това време за сън. Секретарката Таила Куимби беше болна от грип и през последната седмица не бе напускала дома си в окръг Креншо. Нямаше представа какво е правил Хауард Елайъс в дните преди смъртта си. Освен че можеше да зарази Бош, Едгар и Райдър, тя не им каза почти нищо. Обясни им, че Елайъс пазел в тайна стратегията си за всеки процес, както и останалите аспекти от работата си. Нейната роля била най-вече да отваря пощата, да отговаря на телефона, да приема посетителите и клиентите и да плаща сметките. Що се отнася до телефона, тя каза, че Елайъс имал пряка линия в кабинета си и че номерът му бил известен на много негови приятели и роднини, както и на някои репортери, дори на враговете му. Така че не успя да им помогне да определят дали адвокатът е бил заплашван преди убийството. Детективите й благодариха и напуснаха дома й, като се надяваха, че няма да се разболеят.
Асистентът, Джон Бабиньо също ги разочарова. Той потвърди, че в петък вечер наистина са останали до късно заедно с Майкъл Харис и Елайъс, но каза, че през повечето време Харис и адвокатът били в кабинета и разговаряли насаме. Оказа се, че три месеца по-рано Бабиньо е завършил юридическия факултет на Калифорнийския университет и че вечер учи за държавен изпит. Учел в офиса на Елайъс, защото това му осигурявало достъп до нужната литература. Очевидно там беше намирал повече спокойствие, отколкото в малкия апартамент край университета, в който живееше заедно с още двама студенти. Малко преди единадесет той си тръгнал заедно с Елайъс и Харис, защото решил, че е научил достатъчно за вечерта. Двамата с Харис отишли при автомобилите си на недалечен платен паркинг, докато адвокатът тръгнал сам по Трета улица към Хил Стрийт и Ейнджълс Флайт.
Също като Куимби, Бабиньо описа Елайъс като потаен по отношение на работата си. Асистентът им каза, че през последната седмица се занимавал предимно с подготовка на стенограмите на многобройните свидетелски показания по делото „Черния войн“. Работата му била да ги качва в лаптопа, който Елайъс щял да носи в съда и при нужда да използва.
Бабиньо не знаеше адвокатът да е получавал конкретни заплахи — поне такива, които да е приемал на сериозно. Той отбеляза, че през последните дни Елайъс бил изключително весел и искрено вярвал, че ще спечели делото „Черния войн“.
— Било му е в кърпа вързано — каза на тримата детективи той.
Докато шофираше по Удроу Уилсън Драйв към дома си, Бош си мислеше за двата разпита и се чудеше защо Елайъс е бил толкова потаен за делото, което е щял да води в съда. По-рано винаги беше пускал информация в пресата и дори бе давал пресконференции като част от стратегията си. Но сега беше запазил нетипично за него мълчание и в същото време бе достатъчно уверен в победата си, за да каже, че му е в кърпа вързана.