Надяваше се, че ще намери обяснението за това, когато получи от Ентренкин папката с материалите за „Черния войн“.
Мислите му незабавно се насочиха към Елинор. Нарочно не беше проверил гардероба в спалнята, защото не знаеше как ще реагира, ако открие, че е взела дрехите си. Реши, че сега вече трябва да го направи. Беше прекалено уморен и каквото и да откриеше, просто щеше да се строполи на леглото.
Но когато излезе иззад последния завой, той видя, че очуканият тоуръс на Елинор е паркиран до тротоара пред къщата им. Беше оставила портата към автомобилния навес отворена за него. Усети, че мускулите на шията и раменете му започват да се отпускат. Гърдите му вече не бяха толкова стегнати. Тя си бе у дома.
Когато влезе, вътре беше тихо. Бош остави куфарчето си на един от столовете в трапезарията и започна да развързва вратовръзката си. Мина през дневната, после по късия коридор и надникна в спалнята. Завесите бяха спуснати и вътре беше тъмно. Неподвижната фигура на Елинор се очертаваше под завивките на леглото. Кестенявата й коса беше пръсната по възглавницата.
Той влезе в спалнята, тихо се съблече и остави дрехите си на стола. После се върна в коридора и отиде в банята за гости, за да вземе душ, без да я буди. Десет минути по-късно се пъхна в леглото до нея. Отпусна се по гръб, впери поглед в тавана и се заслуша. Не чу бавното, отмерено дишане, с което бе свикнал.
— Будна ли си? — прошепна Хари.
— Ммм-хмм.
Той изчака.
— Къде беше, Елинор?
— В Холивуд Парк.
Бош не каза нищо. Не искаше да я обвинява в лъжа. Може би Жарден, човекът от охраната, просто не я бе забелязал на видеомониторите; Той продължи да зяпа в тавана, като се чудеше какво да каже.
— Зная, че си се обаждал да ме търсиш — рече Елинор. — Познавам Том Жарден от Лас Вегас. Работеше във „Фламинго“. Той те излъга. Първо дойде при мен.
Бош затвори очи и не отговори.
— Съжалявам, Хари, просто тогава не исках да приказвам с теб, нали разбираш?
— Не разбирам, Елинор. Защо не отговори на съобщението ми, когато се прибра?
— Какво съобщение?
Той осъзна, че след като по-рано беше изслушал съобщението, индикаторът на телефонния секретар не е светел.
— Няма значение. Кога се прибра?
Тя повдигна глава от възглавницата, за да погледне към светещите цифри на часовника.
— Преди два часа.
— Имаше ли късмет?
Всъщност, това не го интересуваше. Просто искаше да поддържа разговора.
— Горе-долу. Пропуснах голям удар.
— Защо?
— Дойдоха ми две аса, но имах и четири спатии — асо, тройка, четворка и петица. Затова развалих чифта аса. Изхвърлих купата, защото исках да направя кент флош роял. Тогава щях да получа джакпота. Бяха се събрали към три хиляди долара.
— И какво стана?
— Не ми дойде двойка спатия. Даже нямах спатия за обикновен флош. Дойде ми асо пика.
— По дяволите.
— Да, изхвърлих едно асо, само за да ми дойде друго. Спечелиха три десетки — подът беше към триста долара. Така че ако бях задържала асото купа, щях да имам три аса и да спечеля. Прецаках се. И тогава си тръгнах.
Бош не отговори. Зачуди се дали не се опитва да му каже нещо друго. Да изхвърлиш асо купа, защото се стремиш към по-голяма печалба, и да изгубиш всичко.
След няколко минути мълчание Елинор отново заговори:
— Работа ли имаше? Видях, че не си спал.
— Да, повикаха ме.
— Мислех си, че не си дежурен.
— Това е дълга история и не ми се говори за нея. Искам да поговорим за нас двамата. Кажи ми какво става, Елинор. Не можем… Нещо не е наред. Случва се вечер дори да не зная къде си и дали си добре. Нещо ми убягва и не зная какво е.
Тя се завъртя и се премести под завивките, за да се притисне към него. Отпусна глава на гърдите му и вдигна ръка, за да погали белега на рамото му.
— Хари…
Той зачака, но Елинор не продължи. Тя се покатери отгоре му и започна леко да поклаща бедра.
— Трябва да поговорим за това, Елинор.
Бош усети, че пръстът й се плъзга по устните му.
Любиха се бавно. Мислите в главата му хаотично се блъскаха. Обичаше я, обичаше я повече от всичко на света. Знаеше, че и тя го обича по своя си начин. Тя правеше живота му пълнокръвен. Но разбираше, че при; нея не е така. Нещо й липсваше и тази мисъл го караше: да страда.
Над брака им тегнеше усещане за обреченост. През лятото Бош бе извършил няколко продължителни разследвания, едно от които бе наложило едноседмично пътуване до Ню Йорк. Докато го нямаше, тя за пръв път беше отишла в покер-залата в Холивуд Парк. От скука и от разочарование, че не си е намерила подходяща работа в Лос Анджелес. Бе се върнала към картите, за да открие онова, което й липсваше, на покритите със син филц маси.