— Елинор — каза той, когато свършиха. — Обичам те. Не искам да те загубя.
Тя му запуши устата с дълга целувка и прошепна:
— Спи, скъпи. Спи.
— Остани при мен — каза Бош. — Не си отивай, докато спя.
— Няма.
Тя силно го притисна към себе си и Хари се опита да забрави всичко друго. Само за известно време, помисли си той. По-късно отново щеше да поговори с нея. Но сега щеше да поспи.
След няколко минути се унесе и сънува, че пътува с Ейнджълс Флайт към върха на хълма. Когато се разминаха с другата мотриса, Бош погледна през прозореца и видя, че Елинор седи вътре сама. Не гледаше към него.
Събуди се след малко повече от час. В стаята беше тъмно. Огледа се наоколо и видя, че Елинор не е в леглото. Той седна и я повика. Това му напомни за сутринта, когато бе отговорил на телефона.
— Тук съм — извика тя.
Бош се облече и излезе от спалнята. Елинор седеше на дивана в дневната. Носеше халата, който й бе купил от хотела на Хаваите по време на медения им месец.
— Хей — каза той, — помислих си… Не зная.
— Говореше насън. Затова дойдох тук.
— Какво казах?
— Викаше името ми и разни други неща, които нямаха смисъл. Нещо за Ейнджълс Флайт.
Той се усмихна, кимна и седна на стола от другата страна на масичката.
— Някога качвала ли си се на Ейнджълс Флайт в центъра?
— Не.
— Това е железница с две мотриси. Когато едната се изкачва по хълма, другата се спуска. Разминават се по средата. Сънувах, че се качвам нагоре и ти си в другата мотриса. Разминахме се по средата, но ти не погледна към мен… Какво означава това според теб, че се движим в различни посоки ли?
Тя тъжно се усмихна.
— Предполагам, означава, че си ангел, който се издига нагоре.
Бош не се усмихна.
— Трябва отново да тръгвам — каза той. — Този случай за известно време ще погълне цялото ми време. Поне така ми се струва.
— Искаш ли да поговорим за това? Защо те повикаха?
През следващите десетина минути Бош й разказа за Случая. Винаги обичаше да разговаря с нея за разследванята си. Знаеше, че по този начин задоволява егото й, о понякога тя правеше предположения, които му помагаха, или забележки, които го караха да вижда нещо пропуснато. Бяха изтекли много години, откакто Елинор бе работила за ФБР. Сега тази част от живота й беше само далечен спомен. Но той продължаваше да уважава логиката и опита й.
— О, Хари — каза тя, когато Бош свърши, — защо винаги се пада на теб?
— Не винаги.
— Поне така изглежда. Какво ще правиш?
— Както винаги. Ще работя по случая. Всички ще работим. Просто ще трябва да ни дадат достатъчно време. Няма да го разрешим бързо.
— Познавам те, ще се опитват да ти пречат по всякакъв начин. Но ти ще се справиш. За нула време ще разкриеш убиеца, даже това да означава всички ченгета в управлението да те намразят.
— Всеки случай е важен, Елинор. Всеки човек. Презирам хора като Елайъс. Той беше пиявица — изкарваше си прехраната от гадни процеси срещу ченгета, които просто са се опитвали да си вършат работата. Поне в повечето случаи. Предполагам, че от време на време е имал основание. Но въпросът е, че никой не трябва да избяга от правосъдието. Даже да е ченге. Не е справедливо.
— Зная, Хари.
Тя извърна очи и погледна през стъклената врата към верандата. Небето започваше да червенее.
— Как си с цигарите? — просто за да каже нещо попита той.
— Изпуших две. А ти?
— Все още нито една.
По-рано беше усетил миризмата на цигарен дим в косата й. Радваше се, че не го е излъгала.
— Какво стана в „Стокс & Бондс“?
Колебаеше се дали да й зададе този въпрос. Знаеше, че онова, което се е случило по време на интервюто, я е пратило в покер-залата.
— Същото като навсякъде. Ще ми позвънят, ако се появи нещо.
— Следващия път, когато съм в участъка, ще ида да поговоря с Чарли.
„Стокс & Бондс“ беше агенция за освобождаване под гаранция, която, се намираше срещу холивудския участък на Уилкокс. Бош беше чул, че търсят човек, който да издирва избягали длъжници, за предпочитане жена, защото голяма част от избягалите от холивудския участък бяха проститутки и така имаше по-голяма вероятност да ги открият. Бе разговарял със собственика Чарли Скот и той се бе съгласил да интервюира Елинор за мястото. Бош му бе разказал за миналото й като агент от ФБР и за факта, че е съдена. Скот му отговори, че досието й едва ли ще е проблем — мястото не изискваше щатско разрешително за частен детектив, каквото тя не можеше да получи. Проблемът беше, че Скот искаше Елинор да носи оръжие. Бош не споделяше загрижеността му, защото знаеше, че повечето хора, които се занимават с такава работа, носят пистолети и без разрешително. Истинското майсторство в занаята бе никога да не се доближаваш достатъчно до целта си, за да се налага да използваш оръжие. Най-добрите откриваха бегълците от безопасно разстояние и викаха ченгетата да ги арестуват.