— Ясно.
— Не мога да ви дам тази папка. Тя е сърцевината на случая и мисля, че независимо кой адвокат го поеме, ще пожелае да следва стратегията му. Планът е блестящ. Затова не трябва да попада в ръцете на полицията.
— Мислите ли, че е щял да спечели?
— Определено. Вие като че ли не сте на това мнение.
Бош седна на един от столовете пред писалището. Въпреки че бе поспал, все още се чувстваше уморен.
— Не зная подробностите по случая — отвърна той — но познавам Франки Шиън. Харис го е обвинил в разни гадости — нали знаете, онази история с найлоновия плик. Сигурен съм, че Франки не е способен на такова нещо.
— Откъде сте сигурен?
— Предполагам. Познаваме се отдавна. Двамата с Шиън бяхме партньори. Беше преди много време, но го познавам. Не мога да си представя, че е способен на такова нещо. Не мога да си представя, че ще позволи и на някой друг да ги върши.
— Хората се променят.
Бош кимна.
— Така е. Но обикновено не и в най-важното.
— В най-важното ли?
— Ще ви разкажа нещо. Веднъж двамата с Франки хванахме един хлапак. Крадец на коли. Първо крадеше всеки боклук, който му попадне, после обикаляше и търсеше нещо хубаво, което да може да продаде за доста пари. Когато откриваше каквото му трябва, спираше зад него на светофар и го блъскаше отзад. Нали разбирате, само огъваше бронята, без да нанася съществени повреди. После собственикът на мерцедеса или поршето излизаше навън да провери. Хлапето се хвърляше вътре и отпрашваше. Собственикът оставаше с боклука.
— Спомням си, когато този начин на крадене на коли беше на мода.
— Да. Този тип го беше правил три месеца и беше събрал доста пари. Но веднъж ударил един ягуар прекалено силно. Дребничката старица в него не носела предпазен колан. Тежала четиридесетина килограма и се блъснала във волана. Силно. Нямало въздушна възглавница. Ударът смачкал единия й бял дроб, другият бил пробит от ребро. Тя седяла и гърдите й се пълнели с кръв, когато хлапето отворило вратата и просто я изхвърлило от колата. Оставило я на улицата и отпрашило.
— Спомням си този случай. Беше преди… десетина години, нали? Медиите вдигнаха страхотен вой.
— Да. Крадец на коли убиец. Тогава се намесихме ние с Франки. Случаят беше много особен и трябваше да бързаме. Накрая открихме хлапето чрез един гараж за крадени коли. Живееше във Венис и когато отидохме да го арестуваме, ни видя. Франки почука и то стреля през вратата. Тогава Франки имаше дълга коса. Куршумът мина през косата му. Хлапето избяга през задния изход и го гонихме из целия квартал. Междувременно повикахме подкрепление по радиостанцията. Това доведе и медиите — хеликоптери, репортери и всичко останало.
— Но го хванахте, нали? Спомням си, че го хванахте.
— Преследвахме го почти до края на Оакуд. Спипахме го в изоставена къща, сборище на наркомани. Те се разбягаха, а той остана, вътре. Знаехме, че има оръжие, вече беше стрелял по нас. Можехме да влезем и да го очистим. Никой нямаше да го направи на въпрос. Но Франки влезе пръв и го уговори да се предаде. Там бяхме само ние тримата. Никой нямаше да разбере или да оспори случилото се. Но Франки не мислеше така. Каза му, че смъртта на жената от ягуара е била случайна, че хлапето не е искало да я убие. Каза му, че все още има шанс. Петнадесет минути преди това то се бе опитало да го очисти, а сега Франки се мъчеше да му спаси живота.
Бош замълча за миг, спомнил си миговете в изоставената къща.
— Накрая хлапето излезе от килера с вдигнати ръце. Все още държеше пистолета. Оказа се толкова лесно… Но заслугата беше на Франки. Той беше онзи, който едва не отнесе куршума. Но Франки просто отиде, взе пистолета от ръката му и му сложи белезници. Това е.
Ентренкин дълго мисли, преди да отговори.
— Значи искате да кажете, че тъй като е спасил живота на един чернокож, когото спокойно и безнаказано е можел да убие, десет години по-късно той не би се опитал да задуши друг чернокож.
Бош поклати глава и се намръщи.
— Не. Казвам, че това просто беше един от случаите, когато съм виждал истинския Франк Шиън. Тогава разбрах какъв е в действителност. И затова съм сигурен, че твърденията на Харис са глупости. Той никога не би му подхвърлил фалшиви улики, никога не би нахлузил на главата му найлонова торба.
Хари зачака Ентренкин да каже нещо, но тя мълчеше.
— И изобщо не съм споменавал, че хлапето е било чернокожо. Това няма нищо общо.