— Е, чел сте много, детектив Бош.
— Всъщност не. По едно време живеех с жена, която преподаваше литература в Грант Хай. Тази книга беше включена в програмата й. Тогава я прочетох. Както и да е, образът, който съм запомнил от деветдесет и втора, е „Фредрикс“ в Холивуд.
— Магазинът за дамско бельо ли?
Бош кимна.
— Спрях отпред. Беше пълно с народ. От всякакви раси и възрасти. Хората просто бяха превъртели. Очистиха магазина за петнадесетина минути. Изнесоха абсолютно всичко. Когато свършиха, влязох вътре — нямаше нищо.
Откраднаха дори манекените. По пода бяха останали само закачалките… Въпросът е, че това беше бельо. Четири ченгета бяха пребили Родни Кинг и хората реагираха, като се побъркаха и започнаха да крадат бельо. Беше толкова сюрреалистично, че винаги се сещам за това, когато стане въпрос за бунтове. Спомням си как обикалях из празния магазин.
— Няма значение какво са откраднали. Просто са били разярени. Също като с онези пружини. Бащата и синът не са се интересували какво взимат. Важно е било да вземат нещо, че по свой начин изразяват чувствата си. Тези неща не са им трябвали, но като са ги взели, те са показали силата на Човека. Това е урокът, на който бащата е научил сина си.
— Въпреки всичко няма сми…
Телефонът на Бош иззвъня и той го включи. Беше Елинор.
— Печелиш ли? — попита той.
Каза го весело и внезапно осъзна, че просто е искал спътничката му да не се досети какво става с брака му. Изведнъж се засрами и се почувства виновен, че изобщо е допуснал онова, което си е помислила Ентренкин, — да се намеси в отношенията му с Елинор.
— Не още. Току-що пристигнах.
— Елинор, искам да се прибереш вкъщи.
— Хари, сега няма да говорим за това. Аз…
— Не, имам предвид нещо друго. Мисля, че градът… Гледа ли новините?
— Не. Пътувах за насам.
— Е, нещата като че ли не вървят на добре. Медиите драснаха клечката, Елинор. И ако се случи нещо и градът пламне, няма да си на сигурно място.
Бош скришом хвърли поглед към Ентренкин; Знаеше, че проявява пред нея параноята на бял човек. Холивуд Парк се намираше в Ингълуд1, обитаван предимно от чернокожи. Искаше Елинор да е в дома им на хълмовете, където щеше да е в безопасност.
— Хари, мисля, че страдаш от параноя. Всичко е наред.
— Елинор, защо…
— Трябва да вървя, Хари. Пазят ми стола. По-късно ще ти позвъня.
Тя затвори и Бош каза „дочуване“ на мъртвата слушалка. Той остави телефона в скута си.
— Мисля, че наистина страдате от параноя — рече Ентренкин.
— И тя така ми каза.
— Също като белите, има много чернокожи, които не искат случилото се да се повтори. Не се съмнявайте в тях, детектив.
— Предполагам, че нямам друг избор.
Бош и Ентренкин пристигнаха. Холивудският участък изглеждаше опустял. На паркинга отзад нямаше: патрулни автомобили и когато влязоха във винаги пълния с народ заден коридор, не срещнаха никого. Бош подаде глава през отворената врата на дежурната стая и видя вътре самотен сержант. Монтираният на стената телевизор работеше. На екрана нямаше пламъци. Говореше водещият в студиото. Над рамото му висеше снимка на Хауард Елайъс.
— Как е? — попита Хари.
— Спокойно е. Засега.
Бош почука два пъти на вратата и закрачи по коридора към детективското бюро, следван от Ентренкин. Райдър и Едгар вече го чакаха. Бяха изнесли телевизора от кабинета на лейтенанта и гледаха същите новини. Те ги забелязаха и на лицата им се изписа изненада.
Бош представи Ентренкин на Едгар, който тази сутрин не беше ходил в офиса на Елайъс. После попита какви са последните новини.
— Като че ли градът се държи — отвърна Едгар. — Няколко пожара и толкова. Междувременно се мъчат да превърнат Елайъс в Свети Хауард. И не споменават какъв задник беше.
Бош хвърли поглед към Ентренкин. Тя не реагира.
— Е, хайде да го изключим — каза той. — Трябва да поговорим.
Хари информира партньорите си за последните си разкрития и им показа трите анонимни писма, пратени до Елайъс. Обясни им причината за присъствието на Ентренкин и каза, че иска да се опита да накара Харис да им сътрудничи, като в същото време го елиминира като потенциален заподозрян.
— Изобщо известно ли ни е къде се намира Харис? — попита Едгар. — Не съм го виждал по телевизията. Може дори да не знае за убийството.
— Е, ще разберем. Адресът и телефонният му номер бяха з папките на Елайъс. Изглежда адвокатът му е намерил жилище. Сигурно се е опитвал да го скрие преди процеса. Наблизо е, стига да си е вкъщи.