— Кой е Пелфри?
— Неговото момче за всичко. Вършеше му детективската работа.
— Знаете ли цялото му име?
— Мисля, че е нещо като Дженкс.
— Дженкс ли?
— Да, Дженкс. Така му викаше Хауард.
Бош усети, че някой го побутва по рамото с пръст и се завъртя. Ентренкин многозначително го гледаше. Тя знаеше кой е Пелфри. Можеше да продължи нататък. Той се изправи и погледна надолу към Харис.
— Значи снощи сте се върнали тук, след като сте се разделили с Елайъс, така ли?
— Естествено. Защо?
— Имаше ли някой с вас? Звъняли ли сте на някого?
— Какво е това, мамка му? Ти ме подозираш, човече!
— Успокойте се, това е рутинна процедура. Питаме всички къде са били. Та къде бяхте?
— Тук бе, човече. Бях скапан. Върнах се вкъщи и се хвърлих в леглото. Сам бях.
— Добре. Нещо против да погледна пистолета ви за малко?
— Божичко, трябваше да се сетя, че ме лъжете. Мамка му.
Той измъкна оръжието и му го подаде. Бош не откъсна поглед от него, докато пистолетът не се озова в ръката му. После го разгледа и подуши цевта. Не миришеше нито на смазка, нито на барут. Извади пълнителя и измъкна най-горния патрон. Беше деветмилиметров, с изцяло метална гилза. Много разпространен вид и модел муниции, навярно същият като онзи, използван за убийството на Ейнджълс Флайт. Щяха да разберат едва след аутопсията. Той отново погледна към Харис.
— Вие сте лежали в затвора, господин Харис. Съзнавате ли, че е престъпление да притежавате това оръжие?
— Не и в собствения ми дом, човече. Нуждая се от някаква защита.
— Страхувам се, че няма значение къде. Това може да ви върне обратно в затвора.
Харис му се ухили. Бош видя, че единият от резците му е златен с гравирана в него звездичка.
— Тогава ме арестувай, човече.
Той протегна китки към него.
— Арестувай ме и само гледай как това шибано място ще пламне, готин, ще пламне!
— Не. Всъщност, си мислех да ви оставя да си почивате, след като видях колко много ни съдействахте тази вечер. Но ще се наложи да задържа оръжието. Ще извърша престъпление, ако ви го оставя.
— Заповядай. Винаги мога да си взема каквото ми трябва от колата. Нали ти е ясно какво искам да кажа?
— Естествено. Ясно ми е.
Изчакаха асансьора мълчаливо. Когато влязоха вътре, Ентренкин попита:
— Пистолетът същият ли е?
— От същия вид е. Патроните може да са същите. Ще го пратим в лабораторията за проверка, но се съмнявам, че щеше да го задържи, ако беше убил с него Елайъс. Не е чак толкова глупав.
— Ами автомобилът му? Той каза, че можел да вземе каквото си поиска от автомобила си.
— Нямаше предвид автомобила си. Говореше за своите хора. Заедно те са кола и пътуват нанякъде. Изразът идва от окръжния затвор. Там са по осем души в килия. Викат им „коли“. Кажете ми сега за Пелфри. Познавате ли го?
— Дженкинс Пелфри. Частен детектив. Мисля, че има офис в Юниън Лоу Сентър. Използват го много адвокати, които се занимават с гражданските права. Хауард го използваше за този случай.
— Тогава ще трябва да поговорим с него. Благодаря, че ни казахте.
В гласа на Бош се долавяше раздразнение. Той си погледна часовника. Реши, че е прекалено късно да търси Пелфри.
— Вижте, това го пише в папките, които ви дадох — възрази Ентренкин. — Не сте ме питали. Откъде можех да зная, че ви интересува.
— Права сте. Не сте знаели.
— Ако искате, мога да позвъня…
— Не, нататък ще се оправяме сами, госпожо главен инспектор. Благодаря за помощта. Навярно без вас нямаше да успеем да се срещнем с него.
— Мислите ли, че той има нещо общо с убийството?
— Още нищо не мисля.
— Сериозно се съмнявам да е замесен.
Бош просто я погледна. Надяваше се очите му да й подскажат, че се намесва в област, в която няма нито опит, нито правомощия.
— Ще ви закараме — каза той. — Автомобилът ви е пред Брадбъри, нали?
Тя кимна. Пресякоха фоайето към вратите.
— Детектив, искам да ме информирате за случая и за всички важни открития.
— Добре. Утре сутрин ще говоря със заместник-началник Ървинг. Може да предпочита лично да ви информира.
— Не искам неговата загладена версия. Искам да ме информирате вие.
— Загладена ли? Мислите, че онова, което ви казвам аз, не е загладено, така ли? Поласкан съм, госпожо главен инспектор.
— Не се изразих правилно. Но искам да кажа, че предпочитам да поддържам връзка с вас, вместо информацията да минава през управлението.
Бош я изгледа, когато отвори вратата пред нея.
— Ще го запомня.
19
Киз Райдър беше проверила телефонния номер от уеб-страницата на Мадам Реджайна и се оказа, че адресът е на Норд Кингс Роуд в Западен Холивуд. Това обаче не означаваше, че там ще открият жената. Повечето проститутки и снощни заведения за масаж използваха сложни системи, за да объркат органите на реда.