Бош, Райдър и Едгар спряха до тротоара на пресечката на Мелроуз и Кингс. Хари набра номера на клетъчния ж телефон. След четвъртото иззвъняване му отговори женски глас.
— Мадам Реджайна?
— Да, кой е?
— Казвам се Хари. Чудех се дали сте свободна тази вечер?
— Преди имали ли сме друг сеанс?
— Не. Видях уеб-страницата ви и си помислих…
— Какво си помислихте?
— Помислих си, че мога да опитам един сеанс.
— Колко сте напреднал?
— Не разби…
— Какво ви интересува?
— Още не зная. Бих искал да опитам.
— Знаете, че не става дума за секс, нали? Никакъв физически контакт. Нищо незаконно.
— Разбирам.
— Имате ли сигурен телефон, на който мога да ви позвъня?
— Какво имате предвид под „сигурен“?
— Имам предвид да не е уличен автомат! — грубо отвърна тя. — Трябва да ми дадете истински номер.
Бош й даде номера на клетъчния си телефон.
— Добре. Ще ви позвъня след една минута. Чакайте.
— Ще чакам.
— Ще питам за триста шестдесет и седми. Това сте вие. За мен не сте личност. Нямате име. Вие сте просто номер.
— Триста шестдесет и седми. Ясно.
Той затвори и погледна към партньорите си.
— След една минута ще разберем дали се е получило.
— Говореше мило и раболепно, Хари — рече Райдър.
— Благодаря. Положих всички усилия.
— На мен ми прозвуча като ченге — отбеляза Едгар.
— Ще видим.
Бош запали двигателя, просто за да прави нещо. Райдър се прозя и той се присъедини към нея. Накрая ги последва и Едгар.
Телефонът иззвъня. Беше Мадам Реджайна.
— Можете да дойдете при мен след един час. За едночасов сеанс взимам двеста долара. Само в брой и предварително. Ясно ли е?
— Да.
— Какво да?
— Хм, да, Мадам Реджайна.
— Много добре.
Бош хвърли поглед към Райдър, която седеше до него, и й намигна. Тя му се усмихна.
Реджайна му даде адреса и номера на апартамента. Бош включи лампичката на тавана и прегледа бележките на Киз. Адресът беше същият, но номерът на апартамента не отговаряше. Той каза на жената, че ще отиде и затвори.
— Съгласна е. Но чак за след час. Използва друг апартамент в същата сграда.
— Ще чакаме ли? — попита Едгар.
— Не. Искам да се прибера вкъщи и да поспя.
Бош потегли по Кингс Роуд и измина половин пресечка, докато открие адреса. Малкият жилищен блок беше паянтов — от дърво, покрито с мазилка. Наоколо нямаше паркинг. Той спря пред противопожарния кран и тримата излязоха навън. Не се страхуваха, че Реджайна може да види от прозореца обозначения им автомобил. Не идваха да я арестуват. Просто, искаха информация.
Оказа се, че апартаменти шест и седем са от задната-страна на блока. Вратите им бяха една до друга. Бош предположи, че жената, която се представяше за Мадам Реджайна, живее в единия от тях и работи в другия. Почукаха.
Никакъв отговор.
Едгар отново почука на вратата и този път два пъти я изрита. Накрая от другата страна се чу глас:
— Какво има?
— Отворете! Полиция.
Мълчание.
— Хайде, Реджайна, трябва да ви зададем няколко въпроса. Това е всичко. Отворете вратата, иначе ще се наложи да я разбием. Какво ще правите после?
Това беше просто заплаха. Бош знаеше, че няма законно право да направи каквото и да е, ако тя не иска да им отвори.
Накрая чуха, че ключалката се завърта и вратата се открехна. Показа се разяреното лице на жената, която познаваха от разпечатаната снимка, открита в офиса на Хауард Елайъс.
— Какво искате? Покажете ми картата си.
Бош се представи.
— Може ли да влезем?
— От лосанджелеското управление ли сте? Тук е Западен Холивуд, господине. Не сте на своя територия.
Тя се опита да затвори вратата, но Едгар протегна ръка и я спря. После силно я бутна и престъпи прага със свирепо изражение.
— Не ми затваряйте вратата в лицето, Мадам Реджайна!
Той каза името й с безапелационен, заплашителен. Жената отстъпи назад и му направи място да влезе навътре. Бош и Райдър го последваха. Озоваха се в слабо осветено антре със стълбище, което водеше нагоре и надолу. Бош погледна надолу към стълбите и видя, че тънат в пълен мрак. Нагоре се виждаше осветена стая. Той предпочете да се изкачи.
— Хей, не можете да нахлувате тук просто така — възпротиви се Реджайна, но не много уверено. — Трябва ви заповед за обиск.
— Нищо не ни трябва, Мадам, вие сама ни поканихте. Аз съм Хари — или триста шестдесет и седем. Току-що разговаряхме по телефона, спомняте ли си?