Тя ги последва нагоре по стълбището. Бош се завъртя и за пръв път внимателно я разгледа. Носеше черен халат върху кожен корсет и черно копринено бельо. Очите й бяха очертани с тъмен молив и на устните й лъщеше яркочервено червило. Изглеждаше като жалка карикатура на болни мъжки фантазии.
— Вси Светии отдавна минаха — каза той. — Като каква сте се маскирали?
Реджайна не обърна внимание на въпроса му.
— Какво искате?
— Имаме няколко въпроса към вас. Седнете. Ще ви покажа една снимка.
Той посочи към черния кожен диван и жената неохотно седна. Бош остави куфарчето си върху масата и го отвори. Леко кимна на Едгар и започна да търси снимката на Елайъс.
— Хей, къде отива този? — извика Реджайна.
Едгар се беше насочил към стълбището, водещо към тавана.
— Рутинна процедура за безопасност. Проверява дали не криете някого — отвърна Бош. — Погледнете тази снимка, моля.
Той плъзна снимката по масата и тя я погледна, без да я докосва.
— Познавате ли го?
— Какво е това, разпит ли? — Познавате ли го?
— Разбира се.
— Клиент ли ви е?
— Вижте, изобщо не съм длъжна да ви казвам…
— КЛИЕНТ ЛИ ВИ Е? — извика Бош.
Едгар се върна от тавана и пресече дневната. Надникна в кухненския бокс, не забеляза нищо интересно и се спусна надолу по стълбището към антрето. После Бош чу стъпките му надолу към мазето.
— Не, не ми е клиент. Сега бихте ли си тръгнали?
— Щом не ви е клиент, откъде го познавате?
— За какво говорите? Вие не сте ли гледали телевизия днес?
— Кой е той?
— Онзи тип, дето са го убили на…
— Хари!
Викаше го Едгар.
— Какво?
— Мисля, че трябва да дойдеш за малко.
Бош се обърна към Райдър и кимна.
— Поговори с нея, Киз.
Той слезе в антрето. От помещението, към което водеха стълбите, се виждаше червена светлина. Когато се спусна долу, Бош видя Едгар, който гледаше нещо с разширени очи.
— Какво има?
— Виж това.
Когато пресякоха стаята, Хари видя, че е спалня. Едната стена беше огледална. До отсрещната имаше повдигнато легло като в болница с найлонови чаршафи и ремъци. До него имаше стол и лампа с червена крушка.
Едгар го поведе към гардеробната. На тавана също светеше червена крушка. Релсите за дрехи бяха празни. Но в единия край на помещението стоеше гол мъж, закопчан с белезници за релсата. Белезниците бяха позлатени, със сложна украса. Очите на мъжа бяха завързани и в устата му бе напъхана червена топка. По гърдите му се виждаха драскотини от нокти. А между краката му висеше пълна еднолитрова бутилка кока-кола, завързана с кожен ремък за главичката на пениса му.
— Божичко — промълви Бош.
— Попитах го дали има нужда от помощ и той отрицателно поклати глава. Мисля, че е неин клиент.
— Отпуши му устата.
Бош свали превръзката от очите му, докато Едгар вадеше топката. Мъжът дръпна глава надясно и се опита да се извърне. Той помръдна ръка и се помъчи да скрие лицето си, но белезниците не му позволиха. Беше около тридесет и пет годишен, добре сложен. Изглеждаше достатъчно силен, за да се защити от Мадам Реджайна. Стига да поискаше, разбира се.
— Моля ви — с отчаян глас каза той. — Оставете ме на мира. Нищо ми няма. Просто ме оставете на мира.
— Ние сме от полицията — отвърна Бош. — Сигурен ли сте?
— Разбира се, че съм сигурен. Мислите ли, че ако се нуждаех от помощ, нямаше да го кажа? Не ми трябвате. Това тук е по взаимно съгласие и няма нищо общо със секс. Просто ни оставете на мира.
— Хари — рече Едгар, — мисля, че просто трябва да се разкараме от тук и да забравим, че някога сме виждали този човек.
Бош кимна и двамата излязоха от гардеробната. Той се огледа наоколо и видя, че върху стола са преметнати дрехи. Приближи се и провери джобовете на панталоните. Извади портфейла и отиде при лампата, където го отвори и разгледа шофьорската книжка. Усети, че Едгар застава зад него и поглежда над рамото му.
— Познато ли ти е това име?
— Не, а на теб?
Бош поклати глава и затвори портфейла. Върна се и отново го прибра в джоба на панталона.
Когато отново се качиха горе, двете жени мълчаха. Хари погледна към Реджайна и му се стори, че долавя на лицето й горда усмивка. Тя знаеше, че гледката долу ги е шокирала. Бош хвърли поглед към Райдър и забеляза, че партньорката му също е обърнала внимание на израженията им.
— Всичко наред ли е? — попита тя.
— Да.
— Какво имаше долу?
Бош остави въпроса й без отговор и погледна към другата жена.
— Къде са ключовете?
Тя се понацупи, бръкна в сутиена си, извади малък ключ за белезници и го протегна към него. Хари го взе и го подаде на Едгар.