— Да я чуем.
— Ето какво. Ще те оставя да командваш парада. Искам само едно. Моят екип да се занимава с основния случай. Стейси Кинкейд. Ще вземем материалите по следствието и ще прегледаме всичко, което са свършили хората от „Грабежи и убийства“. После ще проверим материалите на Елайъс и ще започнем оттам.
Линдел присви очи, зачуден какво означава това. Бош продължи:
— Изглежда Елайъс е имал намерение тази седмица да докаже в съда, че Майкъл Харис е невинен. Щял е да назове името на истинския убиец и…
— Кой?
— Това е големият въпрос. Не знаем. Пазел го е в главата си, не в папките. Тъкмо затова искам този случай. Защото, ако е имал доказателства срещу някого, този някой е основният заподозрян в убийството при Ейнджълс Флайт.
Линдел погледна надолу към димящото си кафе и дълго мълча.
— Нещо ми прилича на адвокатски измишльотини. Обикновено перчене. Как би могъл да открие убиеца, след като вие не сте успели? Разбира се, ако убиецът наистина не е Майкъл Харис, както смятат всички ченгета и бели жители на този град.
Бош сви рамене.
— Даже да е грешал, даже да е имал намерение да назове някого само за заблуда, това би могло да е мотив за убийството му.
Нарочно не казваше на Линдел всичко — особено за тайнствените писма. Искаше агентът да си мисли, че екипът на Бош ще гони вятъра, докато ФБР ръководи действителното разследване.
— Значи ти ще се занимаваш с това, а аз ще преследвам лошите ченгета, това ли предлагаш?
— В общи линии. Частейн би трябвало да ти е достатъчен за начало. На първо място, той е най-запознат със случая „Черния войн“. Водил е следствието на вътрешния отдел. И…
— Да, но е оневинил всички по случая.
— Може да се е заблудил. Възможно е също да са му наредили да оневини всички.
Линдел кимна в знак, че разбира.
— Освен това вчера хората му трябваше да прегледат папките на Елайъс и да съставят списък. А аз току-що донесох още пет кашона с материали. Мисля, че всичко това ще ти е достатъчно.
— Ако наистина е достатъчно, защо ми предаваш тази част от следствието?
— Защото съм щедър по душа.
— Криеш нещо, Бош.
— Просто имам предчувствие, това е всичко.
— Подозираш, че доказателствата срещу Харис наистина са били подхвърлени, така ли?
— Не зная. Но нещо в случая не е наред. Искам да разбера какво.
— И междувременно ми лепваш Частейн и хората му.
— Да. Това е сделката.
— И какво да правя с тях? Ти току-що ми каза, че от Частейн изтича информация.
— Прати ги да пият кафе и се скрий някъде.
Линдел се засмя.
— Поне аз бих направил точно така — каза Бош и добави с по-сериозен тон: — Бих пратил двама да работят по Елайъс, а други двама по Перес. Нали разбираш, да се оправят с документацията, веществените доказателства, аутопсиите, резултатите от които и без това сигурно ще дойдат днес. Това би трябвало да запълни времето им и да ги разкара от пътя ти. Така и така ще трябва да пратиш някого да се занимава с Перес. Според нас, случайно се е озовала там. Но въпреки всичко ще се наложи да й обърнеш нужното внимание, иначе ако се стигне до съд, адвокатът ще пита защо Перес не е била проверена като основна цел на убиеца.
— Добре, добре. Ще трябва да проверим всички възможности.
— Точно така.
Линдел кимна, но не каза нищо повече.
— Е, ще сключим ли сделката? — настоя Бош.
— Да. Звучи ми добре. Но искам да зная какво правиш. Да поддържаме връзка.
— Естествено. А, между другото, един от вътрешния отдел е испаноезичен. Фуентес. Прати го да се занимава с Перес.
Линдел кимна и се изправи, като остави кафето си непокътнато на масата. Хари взе своята чаша.
Когато минаваха през приемната на заседателната зала, той забеляза, че адютантът на заместник-началника не е на бюрото си. Видя бележник, оставен върху попивателната, и пътьом го взе. Прибра го в джоба си и после влезе в залата.
Партньорите му и детективите от вътрешния отдел вече бяха там. Ървинг също. Помещението беше пълно. След кратко встъпление думата получи Бош, който информира новодошлите и заместник-началника за хода на следствието до този момент. Пропусна подробностите за посещението в апартамента на Реджайна Лампли и го представи така, че да изглежда без значение за случая. Не спомена също за разговора си с Фращш Шиън. Когато свърши, той кимна на Ървинг, отстъпи до стената и се облегна на дъската за съобщения, която заместник-началникът навярно бе наредил да поставят за детективите.
Ървинг започна да говори за политическото напрежение около следствието. Той отбеляза, че за същия ден са насрочени протестни демонстрации пред полицейските участъци в Саутенд и пред центъра „Паркър“. Тази сутрин градският съветник Ройъл Спаркс и преподобният Престън Тъгинс трябвало да гостуват на местно телевизионно предаване, наречено „Разговор за Лос Анджелес“. Предишната вечер началникът на полицията се срещнал с Тъгинс и други църковни лидери от Саут Сентръл, за да настои да призоват към спокойствие от амвона по време на сутрешната си проповед.