— Хм, извинете ме — каза Бош. — Изглежда е нещо важно. Може ли да се обадя от тук? В автомобила имам клетъчен телефон, но сред тези хълмове не съм сигурен, че ще успея да се свържа…
— Разбира се — отвърна Сам Кинкейд. — Използвайте кабинета ми. Върнете се в антрето и вървете наляво. Втората врата отляво. Там няма да ви пречи никой. Ние ще ви почакаме тук заедно с детектив Едуардс.
Бош се изправи.
— Детектив Едгар — поправи го Джери.
— Извинете ме. Детектив Едгар.
Докато вървеше към антрето, отново се разнесе пиука-не. Този път беше за Едгар. Очевидно Райдър му пращаше същото съобщение. Едгар погледна надолу към пейджъра си и после към семейство Кинкейд.
— Най-добре да отида с детектив Бош.
— Като че ли става нещо сериозно — каза Сам Кинкейд. — Надявам се, че не е бунт.
— И аз — отвърна Едгар.
Домашният кабинет на Кинкейд можеше да побере цялото холивудско детективско бюро. Представляваше огромна стая с висок таван и библиотечни шкафове, покриващи две цели стени. По средата имаше писалище, в сравнение с което това на Хауард Елайъс изглеждаше направо малко.
Бош го заобиколи и вдигна телефонната слушалка. Едгар влезе в кабинета зад него.
— Киз ли те търси? — попита Хари.
— Да. Случило се е нещо.
Бош набра номера и зачака. Забеляза, че на писалището има снимка в златна рамка, представяща Кинкейд, прегърнал Стейси в скута си. Момиченцето наистина беше красиво. Спомни си какво му бе казал Франки Шиън-че детето приличало на ангелче, дори в смъртта си. Бош извърна поглед и видя компютъра, поставен върху страничната маса. Скринсейвърът показваше различни автомобили, които се носеха насам-натам по екрана. Едгар също го забеляза.
— Царят на колите — прошепна Джери. — По-скоро царят на смога.
Райдър отговори още на първото иззвъняване.
— Тук е Бош.
— Хари, разговаря ли вече със семейство Кинкейд?
— В момента сме при тях. Какво става…
— Съобщи ли им правата?
Бош замълча за миг. После заговори съвсем тихо:
— Да им съобщя правата ли? Не. Защо, Киз?
— Хари, веднага се върнете в участъка.
Никога не бе чувал Райдър да приказва с толкова сериозен глас. Той погледна към Едгар, който само повдигна вежди. Нямаше представа за какво става дума.
— Добре, Киз, идваме. Ще ми кажеш ли защо?
— Не. Трябва да ти го покажа. Открих Стейси Кинкейд в задгробния свят.
26
Когато влязоха в детективското бюро, Бош се удиви от изражението на Кизмин Райдър. Тя седеше сама пред лаптопа си и слабото сияние на екрана се отразяваше по тъмното е лице. Изглеждаше едновременно ужасена и изпълнена с енергия. Хари познаваше това изражение, но не можеше да го опише. Беше видяла нещо ужасно, но в същото време знаеше, че това разкрива пред нея някаква възможност.
— Киз? — прошепна Бош.
— Сядайте. Надявам се, че не сте оставили косми по тортата в дома на Кинкейд.
Бош издърпа стола си и седна. Едгар направи същото. Райдър загатваше за допускане на конституционна или процедурна грешка при следствието. Използваха израза „косми по тортата“, ако някой заподозрян поискаше адвокат, но после признаеше извършването на престъпление преди пристигането му. Така признанието се опорочаваше. По същия начин, ако не съобщяха правата на заподозрения, преди да го разпитат, по-късно в съда не можеха да използват думите му срещу него.
— Виж, когато отидохме там, никой не беше заподозрян — каза Бош. — Нямаше причина да им съобщаваме правата. Казахме им, че следствието продължава и им зададохме няколко общи въпроса. Така или иначе, не научихме нищо ново. Съобщихме им, че Харис е чист и толкова. Какво си открила, Киз? Може би просто трябва да ни покажеш.
— Добре, приближете си столовете насам.
Те се настаниха от двете й страни. Бош погледна към компютъра й и видя, че на екрана е уеб-страницата на Мадам Реджайна.
— Първо, някой от вас чувал ли е за Лайза и Стейси О’Конър от компютърния отдел?
Бош и Едгар поклатиха глава.
— Не са сестри. Просто имат еднакви фамилии. Работят със Слоун Инглърт. Знаете за нея, нали?
Този път двамата кимнаха. Инглърт работеше в нов Компютърен отдел в центъра „Паркър“. По-рано същата година медиите бяха отделили много внимание на отдела и конкретно на Инглърт, когато бяха разкрили Брайън Фийлдър, хакер от международен мащаб, ръководещ така наречените „Веселяци“. Подвизите на Фийлдър и преследването му из Интернет от страна на Инглърт седмици наред привличаха интереса на вестниците и сега предстоеше историята да бъде филмирана в Холивуд.
— Добре — каза Райдър. — Те са ми приятелки от времето, когато работех в компютърния отдел. Позвъних им и те с удоволствие се заеха със случая, защото иначе щеше да им се наложи да облекат униформи и да работят дванадесет часа нонстоп.