— А ако го освободим без обяснение, можем да предизвикаме бунт — прекъсна го Ървинг.
После продължи замислено да гледа през прозореца. Този път Линдел изчака.
— Пуснете го в шест — каза накрая заместник-началникът. — На пресконференцията в пет ще съобщя, че го освобождаваме до изясняване на случая. Още отсега чувам воя на Престън Тъгинс и неговите хора.
— Това не е достатъчно, господин заместник-началник — възрази Бош. — Трябва да подчертаете, че е невинен. „Освобождаване до изясняване на случая“? По същия начин можете да кажете, че го смятаме за виновен, но все още не разполагаме с достатъчно доказателства, за да повдигнем обвинение.
Ървинг се завъртя и изгледа Хари.
— Как смеете да ми казвате какво е достатъчно, детектив? Вие си вършите вашата работа, аз моята. Като говорим за това, пресконференцията е след един час. Искам партньорите ви да са тук. Нямам намерение да се изправя там, с вашите бели лица зад гърба ми, и да кажа, че освобождаваме бяло ченге до изясняване на случая. Искам този път хората ви да присъстват. И категорично не приемам каквито и да е оправдания.
— Ще присъстват.
— Добре. А сега, да поговорим какво ще съобщим на медиите за насоката на следствието.
Пресконференцията приключи бързо. Този път началникът на полицията не се появи. Ървинг обясни, че следствието продължава и се задълбочава. Освен това, каза, че полицаят, разпитван в продължение на няколко часа, е освободен. Това предизвика незабавна реакция от страна на репортерите. Заместник-началникът вдигна ръце, сякаш по този начин можеше да овладее тълпата. Грешеше.
— Нямам намерение да превръщаме пресконференцията в състезание по надвикване — отсече той. — Ще отговоря на няколко въпроса и толкова. Следствието ни чака. Ние…
— Какво имате предвид под „освободен“, господин заместник-началник? — извика Харви Бътън. — Искате да кажете, че е невинен или че просто нямате доказателства, за да го задържите?
Преди да отговори, Ървинг изгледа Бътън.
— Искам да кажа, че следствието тръгва в друга посока.
— Значи детектив Шиън е невинен, така ли?
— Не искам да назовавам каквито и да е имена.
— Господин заместник-началник, всички знаем името му. Защо просто не отговорите на въпроса?
Бош си помисли, че в известен смисъл тези реплики са забавни, защото Линдел бе убеден, че информацията за Франки Шиън е изтекла от Ървинг. А сега заместник-началникът се преструваше на обиден.
— Ще ви кажа само, че полицаят, с когото разговаряхме, засега даде задоволителни отговори. Затова си отива вкъщи и това е всичко, което…
— В каква друга посока тръгва следствието? — извика друг репортер.
— Не мога да ви дам подробности — отвърна Ървинг. — Достатъчно е да кажа, че ще преобърнем и последния камък.
— Може ли да зададем няколко въпроса на агента от ФБР?
Заместник-началникът погледна назад към Линдел, който стоеше до Бош, Едгар и Райдър. После отново се обърна към прожекторите, камерите и репортерите.
— ФБР и полицейското управление решиха, че ще е най-добре цялата информация да минава през управлението. Ако имате въпроси, питайте мен.
— Разпитвани ли са и други ченгета? — извика Бътън.
Ървинг отново се замисли, за да е сигурен, че ще каже каквото трябва.
— Да, разпитвани са в рамките на рутинна проверка. Засега няма полицаи, които можем да определим като заподозрени.
— Значи твърдите, че Шиън не е заподозрян?
Бътън го хвана натясно. Ървинг разбра. Сам се беше натикал в ъгъла. Но използва най-лесния подход.
— Не коментирам.
— Господин заместник-началник — продължи Бътън, като надвика другите репортери, — от убийствата изминаха почти четиридесет и осем часа. Искате да кажете, че все още няма сериозни заподозрени ли?
— Няма да коментирам какви заподозрени има. Следващият.
Ървинг бързо посочи към друг журналист. Въпросите продължиха още десет минути. В един момент Бош погледна към Райдър и тя му отговори с изражение, което казваше: „Какво правим тук?“ Той й отвърна по същия начин: „Губим си времето.“
Когато пресконференцията най-после приключи, Бош застана заедно с Едгар и Райдър в ъгъла на подиума. Партньорите му бяха пристигнали от холивудския участък точно преди началото и не бяха имали време да разговарят.
— Докъде сме със заповедите? — попита той.
— Почти свършихме — отвърна Едгар. — Това, че трябваше да дойдем тук за тоя цирк, не ни помогна много.
— Зная.
— Хари, мислех си, че сме се избавили от тези неща-каза Райдър.
— Зная. Беше егоистично от моя страна. Франки Шиън ми е приятел. Всичко онова, което направиха с него, като съобщиха името му на пресата, беше гадно. Надявах се, че присъствието ви тук може да придаде някаква правдоподобност на съобщението, че е освободен.