Една година мраз унищожи почти цялата реколта грозде и портокали в долината Сан Хоаким. Хари се качи на Стюдебейкъра си и предприе обиколка из провинцията. Портокалите, попарени от студа, бяха напълно обезценени, тъй като Министерството на здравеопазването щеше да спре продажбата им. Но Хари си имаше хрумване. Обиколи портокаловите градини и огледа дръвчетата, натегнали от обезценените сега плодове. Заговори фермерите и им изрази съчувствието си.
После каза:
— Може би ще успея да ви помогна някак. Ще използувам битите портокали за… храна на свинете и говедата. Свинете не се интересуват, че портокалите били ударени от градушка, а сокът им за тях е толкова добър, колкото са добри за хората… витамините. Вие с нищо не се ангажирате. Аз ще имам грижата да се оберат и откарат портокалите и ще ви дам чек за двайсет и пет долара, можете да го осребрите на място.
Нея година той извози повече от петдесет камиона, натоварени с попарени от студа портокали за консервната фабрика в Лос Анжелос и по този начин придоби още едно малко състояние.
Хората казваха, че може и нищото да обърне в пари. Винаги намираше начин да измъкне пари от нищо. Когато всички останали изпопадаха духом, Хари бе напълно жизнен и пласираше в Лос Анжелос негодните портокали.
Не го бе грижа, че няма кантора. Неговата кантора бе целият град. Поискаше ли да поседи някъде, качваше се на шестия етаж на Кори Билдинг, разполагаше се в кантората на М. Питърз и дъвчеше дъвка с адвоката. Обикновено разговаряше непреднамерено, но през цялото време слухтеше за договори, мислеше как да примами хората и парите им, как да придобие някой нов имот и т.н. Смяташе, че много хора са му длъжници и възнамеряваше да си прибере парите.
Беше продавал хладилници, прахосмукачки, радиоапарати и цял куп други съвременни вещи на хора, които не можеха да си позволят да ги купят, като само бе разговарял с тях и бе им показал илюстровани каталози. Клиентът трябваше да заплати превоза и всички разноски. Цялата работа на Хари бе да убеждава и да продава. Ако човек не можеше да си доплати радиото, Хари му заемаше пет долара и взимаше разписка. Ако човекът не успееше да върне парите, Хари описваше къщата му или лозето, или автомобила, или коня, или каквото му паднеше. И колкото и да е странно, никой никога не се възпротиви на неговите бизнесменски методи.
Той бе много мек, когато слагаше ръка върху нечие имущество и обясняваше спокойно, че това е обикновената процедура според закона. Което си е право, право си е.
Никой не знаеше защо му бяха толкова пари. Вече имаше сметка в банката и голяма кола, от момичета не се интересуваше — за какво продължаваше да трупа пари? Сред клиентите му имаше хора, които понякога му задаваха този въпрос и Хари за миг се смущаваше, сякаш и той самият не беше наясно, после се съвземаше и отвръщаше:
— Искам да спечеля половин милион долара и тогава ще се оттегля.
Смешно беше да мисли за оттегляне на осемнайсет години. Напуснал бе гимназия още в началото, защото хич не му допадаше да седи в класната стая и да слуша куп глупости как трябвало да се почва от нищо, да се работи и т.н. Оттогава той винаги бе в движение, измисляйки начини да прави пари.
Понякога хората го питаха какво смята да прави след като се оттегли, а Хари пак се пообъркваше и накрая отвръщаше:
— О, предполагам, че ще тръгна да пътувам по света.
„Е, да, но и да пътува — мислеха си те, — пак ще продава разни неща, където и да иде. Ще продава във влаковете, по параходите и в чужбина. И за минутка няма да спре да се озърта. Ще си отвори каталога и ще пробутва на чужденците всичко, каквото може да му хрумне на човек.“
Но нещата се обърнаха съвсем иначе. Никога нищо не може да се предскаже за хората, дори за хора като Хари. Всеки човек е предразположен към заболяване. Смъртта и болестта нямат любимци, те посещават всички. Президенти, крале, филмови звезди — всички заболяват, всички умират.
Та и Хари се разболя. Не от нещо просто, не от някоя лека и банална болест като инфлуенца, да речем, дето ще полежиш една седмица и после пак си като нов. Горкото момче хвана туберкулоза, и то в много тежка форма.
И тъй, болестта повали Хари и всичките му пари в банката „Вели“ се оказаха безсилни да му помогнат. Разбира се, той се опита да си даде почивка, но това не му бе по силите. Прикован към леглото, Хари все гледаше да продава застраховки за живот на най-близките си приятели. Знам го от братовчед му Саймън Грегъри. Той твърдеше, че всъщност Хари не се мъчел да си умножи богатствата, но просто като си отвори устата, не можел да приказва за друго освен за бизнес. Не можел да води обикновени разговори, защото всяка тема по един или друг начин била свързана със застраховки, автомобили и недвижими имоти. Ако някой отварял дума за политика или религия например, Хари се дразнел и пак свеждал всичко до бизнеса. Дори попитал Саймън Грегъри колко е годишен и като разбрал, че е на двайсет и две, ужасно се оживил.