Парчетата старо желязо издрънчаха на пода.
Мушна палци под металната планка на катинара, придържащ съоръжението върху главата му. Счупи я като клечка кибрит. След това запрати очилата и слушалките в стената.
Махна гумения нос и на екрана се появи мъж, който би могъл да изпълни със страхопочитание Тор — бога на бурите.
— А сега ще избера моята императрица! — каза той и погледна надолу към треперещите от страх хора. — Нека първата жена, която посмее да се изправи на крака, дойде при мен, за да вземе своя партньор и своя трон!
Измина само миг, после една от балерините се надигна и се олюля като плачуща върба. Харисън измъкна умствения затруднител от ухото й, счупи физическите спънки с удивителна лекота. Най-накрая махна маската.
Беше ослепително красива.
— Сега — продължи Харисън и пое ръката й, — ще покажем на хората какво е значението на думата „танц“. Музика! — изкомандва той.
Музикантите запълзяха към столовете си, а Харисън ги освободи от тежестите им.
— Свирете колкото се може по-добре — нареди им той — и ще ви направя барони, херцози и графове!
Музиката започна. В началото беше нормална — евтина, тъпа, неискрена. Само че Харисън грабна двама музиканти от местата им, завъртя ги във въздуха като диригентски палки и изпя музиката, която искаше да му изсвирят. След това ги хвърли на столовете им.
Оркестърът засвири отново, този път много по-добре.
Известно време Харисън и неговата императрица само слушаха — мрачно, сякаш синхронизираха сърцата си с ритъма.
След това преместиха центъра на тежестта си върху пръстите на краката.
Харисън постави огромните си ръце върху тънкия кръст на момичето, давайки му възможност да изпита безтегловността, която скоро щеше да им принадлежи.
След това се понесоха във въздуха, изпълнени с радост и красота.
Изоставиха не само законите на хората, но също така законите на гравитацията и на движението.
Носеха се, въртяха се, плуваха, летяха, приклякаха.
Скачаха като елени на Луната.
Таванът на студиото беше висок десет метра, но с всеки скок те се приближаваха до него.
Очевидно тяхна цел стана да целунат тавана.
Целунаха го.
След това неутрализираха действието на закона за гравитацията и останаха на няколко сантиметра под тавана, където се целуваха дълго, дълго.
Тогава в студиото влезе Даяна Муун Глампърс, Генералният затруднител, въоръжена с двуцевна ловджийска пушка десети калибър. Стреля два пъти и Императорът заедно с неговата Императрица умряха още преди да паднат на пода.
Даяна Муун Глампърс зареди пушката отново. Насочи я към музикантите и им каза, че им дава десет секунди да си сложат тежестите.
В този момент кинескопът на телевизора на семейство Бержерон изгоря.
Хейзъл се обърна към Джордж, за да отбележи факта. Но Джордж бе отишъл в кухнята, за да си вземе кутия бира.
Върна се с бирата и спря за миг, докато отзвучи сигналът от предавателя. После седна пак.
— Плакала ли си? — попита той Хейзъл.
— Аха — кимна тя.
— Защо?
— Забравих. За нещо по телевизията… наистина тъжно.
— Какво беше то?
— Всичко е толкова объркано в главата ми…
— Забрави тъжните неща — посъветва я Джордж.
— Винаги ги забравям — каза Хейзъл.
— Добро момиче — кимна той и се сепна. В главата му затрещяха изстрели.
— Боже! Личи си, че последното беше страхотно! — погледна го Хейзъл.
— Кажи го пак.
— Боже! Личи си, че последното беше страхотно!