Разбунените, все още неспокойни пчели бяха неприятни за човека, но все пак не го дразнеха чак дотам. Той не се помръдваше, само от време на време отместваше поглед в друга посока.
Високо над горите кръжаха две грабливи птици.
Спокойното пладне, тишината на пущинака, неподвижността на върхарите на дърветата доставяха удоволствие на човека. Да бъде сам и да знае, че далече наоколо няма никого другиго, беше за момента всичко, което желаеше.
Той остана в листака до вечерта, неподвижен, сякаш сам беше клон. Когато слънцето се наклони още, по-ниско, той се смъкна ловко, без да раздвижи клоните, без да предизвиква никакъв шум, и се вмъкна в скривалището си.
Тук отвори най-напред единия мех, извади отвътре половин шепа сушено и стрито на прах бизоново месо и го остави да се разтопи върху езика му, за да го глътне след това бавно. После си позволи да отпие глътка вода от втория мех. Това беше храната му за днес. Той нямаше нужда от повече, защото беше доста силен и тялото му можеше да издържи известно време.
Изтегна се за половин час да си почине. Замисли се — което правеше съвсем рядко — за себе си и за досегашния си живот. Замисли се затова, защото се надяваше, че през започващата нощ щеше да промени решително, завинаги живота си. Не, това не беше правилно. Той не можеше да се промени така бързо. Ала онзи голям завой, след който щеше да последва всичко останало, трябваше да настъпи през тази нощ.
Трябваше!
Човекът, който насочи своето желание натам, навярно беше двадесет и две или двадесет и три годишен. На колко години беше, той сам не знаеше точно, защото нямаше акт за раждане, пък и никой писар на света не беше отбелязал със своето перо мига, в който този човек беше съзрял светлината като бебе и бе започнал да плаче. Не познаваше нито баща си, нито майка см и никога не беше чул нищо по-определено за тях. Най-ранният му спомен беше пращящото падане на едно повалено дърво. Тогава той се беше изплашил силно.
По-късно вече не се плашеше нито от отсечените дървета, нито от ругаещия си пастрок, нито от боя. Беше запазил съвсем неясен спомен от това как веднъж се беше хвърлил да помогне на своята мащеха, когато мъжът й едва не я беше пребил от бой. Резултатът беше само, че вторите му родители се нахвърлиха и двамата заедно върху него и той с мъка спаси живота си. Значи, беше проявил глупост — такова беше заключението, което той сам извлече от това си преживяване, и така оттогава насетне той никога вече не изпита желание да помогне някому. Научи се твърде рано да сече дървета, да пие ракия, да пуши, да псува, да стреля и да боде с ножа си. Веднъж взе участие в нападението на една от пощенските коли, които осъществяваха превоза от изток на запад в тази огромна страна през пустошта. Тогава той токущо беше излязъл от момчешката възраст и за първи път в живота си видя хора, облечени в скъпи дрехи и толкова много пари в една единствена кесия, която той скри преди другарите му крадци да забележат нещо. С кесията в джоба той сам изчезна в прерията, купи си от един от граничните търговци една прекрасна карабина и оттогава насетне тръгна сам и съвсем самостоятелен по кражби. Най-значителната му плячка беше един пътуващ на кон разносвач на пари и телеграми. Този момък яздеше бързо и издръжливо животно и беше много добре въоръжен. Младият разбойник обаче успя да го издебне в гората и да го повали. За последен път през живота си той изпита нещо подобно на съжаление към този младеж, преди да го убие. Момчето плачеше и се молеше за живота си, като казваше, че е сирак. Разбира се, друго не можеше и да се очаква — за опасната служба използуваха само сираци, чиято смърт не би предизвикала големи неприятности. Затова младият крадец, който също беше сирак, изпита за миг съжаление към момъка. Ала той окончателно надви съвестта си с едно рязко движение и нанесе смъртоносния удар. Макар че не знаеше какво да предприеме с голяма част от своята плячка — с кредитните документи, — останалата плячка все пак беше достатъчно голяма. Ала младият разбойник не се беше научил да борави с пари и да ги умножава. По кръчми и бордеи, сред игри и ракия монетите изтекоха през пръстите му като вода и той реши, че е добре човек да бъде богат, но че е разумно да имаш пари само тогава, когато те са в огромно, неограничено количество, и през целия живот на човека да не се изчерпват докрай.