В пещерата почти нямаше защо да се страхува, че ще остави след себе си следи. Трябваше да внимава само да не се блъсне с голяма сила в странните скални образувания, които се издигаха от пода и висяха от тавана. Не биваше да отчупи върховете им. А това не беше никак трудно.
Червения се придвижваше сравнително бързо напред. Подът на пещерата се спусна надолу и от дълбочината на скалата се разнесе кънтенето, произходът на което вече му бе описан от беззъбия Бен. Дълбоко навътре в скалата един извор течеше през ръкавите на пещерата, падайки в буен водопад. Това беше водопадът, създал такава опасност за беззъбия Бен през пролетта. Червения щеше да бъде по-внимателен нямаше да се остави водата да го повлече надолу. Истинско чудо беше действително, дето беззъбият все пак беше успял да се измъкне от коварните изненади на тази пещера. Нещастният подлизурко бе имал повече щастие, отколкото разум. Сега той се чувствуваше добре в своята търговска кръчма край Ниобрара и печелеше парите си с по-малко опасности. Червения беше дал на беззъбото магаре този добър съвет как да уреди по-нататъшния си живот. Бен никога повече нямаше да се мерне в тази пещера, Червения беше убеден в това.
Той самият беше господар на това място.
Мъжът достигна там, където водата падаше с все сила от един спускащ се отдясно пещерен ръкав, който пресичаше главния вход и се спускаше с грохот в дълбочината вляво.
Тук Червения се спря, седна на края на потока, наведе се и се освежи с глътка вода.
Леденостудената вода не беше лоша на вкус.
„Златна вода“ — помисли си той. Мигът почивка дори разбуди въображението му. Той си позволи да изпуши една лула. С най-голямо спокойствие и разсъдък и с подкрепени сили щеше да започне работата си сега.
Изчука лулата си, така че тютюнът падна във водата, окачи я отново на връвта на шията си и стана.
Най-напред опипа стената на пещерния ръкав, който се изкачваше нагоре отдясно и от който водата се стичаше със сила надолу. Резултатът от опипването му не беше много обнадеждваш. През пролетта изворът беше много по-пълноводен, отколкото през лятото и беше измил гладко бреговете на своя канал през скалата в продължение на векове и хилядолетия. Ничия ръка, ничий крак не можеше да намери къде да се задържи.
Отначало човекът се отказа да се покатери от това място нагоре. Той прекоси в главния ход на пещерата потока, който тук течеше спокойно и плитко, и опипа отново стената от другата страна на брега, която водеше към изкачващия се нагоре пещерен ръкав.
И от тази страна скалата беше гладко излъскана и на височина един човешки бой не можеше да се напипа никаква издатина, никакво място да се задържиш.
— По дяволите тая мръсна дупка! — Мъжът не извика, само изсъска и удари с юмрук по гладката скала.
В сравнение с неговия темперамент и с обикновените му ядни избухвания тази ругатня беше съвсем мека и слаба. Той въобще не се усети, че я беше изрекъл. Тя беше само израз на мисълта му.
Отново седна и се замисли.
Това ли беше истинското място? Беззъбия Бен се беше мъчил да се покатери оттук, това беше сигурно. Защо обаче чернокосото магаре въпреки страха си пред Червения Джим все пак не каза всичко? Онова, което съобщи на Джим, беше само клинчене. Ала фактът, че това беззъбо магаре се беше опитало да предприеме едно толкова трудно и привидно неосъществимо катерене, говореше достатъчно ясно, че той е имал някакви сигурни или поне упътващи сведения за златно находище горе в страничните ръкави на пещерата край извора на потока, или може би над извора. Червения неизпускаше тази опорна точка от мисълта си и съпостави сега с нея думите, които беше чул от един полупиян индианец. Ако тези думи изобщо биха имали някакво значение и можеха да се свържат, то те означаваха именно това място в пещерата. Възможно беше обаче Червения да приемаше думите и разпокъсаните мисли, които бе успял да изтръгне от пияния вожд, като описание именно на това място в пещерата, защото беззъбият Бен го беше насочил насам. Може би съществуваха много други места в тая проклета надупчена с пещери скала, които съвсем да приличат на това място, и Червения да не беше близо до щастието си, а много надалеч и да обикаляше в кръг като завързана за носа циркаджийска мечка, воден от погрешни комбинации.
Така или иначе, първото и най-необходимо нещо за него сега беше да изучи този трудно проходим пещерен ръкав, от който водата падаше с трясък.