Червения Джим впери поглед към бледия светлик. Привлечен като от някакво вълшебство, в което той все още не вярваше напълно, той запълзя по грапавата скала край течащата вода към светлика.
Неочаквано нещо твърдо го удари по рамото. Той се спря изплашен и същевременно забеляза, че край него нещо изтрополи като дъжд от камъни. По дяволите! Той сви глава между раменете си и има късмет. Втори камък не го удари.
Отново можеше да ругае. Дотолкова вече беше дошъл на себе си.
Продължи да пълзи страхливо и бавно напред все по посока на светлинния лъч. Колкото повече се приближаваше, толкова по-ясна ставаше светлината. Оттам сякаш имаше изход от пещерата. Навън! Какво щастие!
Дяволът или духовете, или неговата звезда, или планината, или каквото и да беше друго, от което зависеше съдбата му, нещо му беше пожелало доброто. На него. Червения Джим!
Не, светът все още нямаше да се отърве от него. Имаше още време дотогава и той възнамеряваше да свърши още някоя и друга работица.
След като пропълзя още пет метра, положението му стана напълно ясно. Намираше се в една пещера на планината, от която подземният поток излизаше на открито.
Отново заваляха камъни, които водата повличаше със себе си от вътрешността на скалата. Червения Джим успя навреме да защити главата и тила си с ръце, така че един тежък отломък му удари само два пръста.
Не беше много приятно тук. Той трябваше да намери начин да се измъкне по-бързо.
Отворът, през който подземният поток изтичаше на открито, беше тесен, ала все пак не толкова тесен, колкото пещерният ръкав горе на мястото, където Червения Джим не беше успял да се промъкне. Ако напрегне сили и се промъкне, о, да, ако се напрегне с все сила и промъкне главата, раменете, бедрата …
По дяволите, отново дъжд от камъни! Ала този път пострадаха само краката му. Въпреки всичко беше твърде неприятно.
Човекът, който вече се беше измъкнал с главата и горната част на тялото си на открито и сега притегляше краката си, видя, че навън е вечер. Някоя вечер! Нима можеше да знае дали беше прекарал един, два или три, или може би дори четири дни във вътрешността на скалата?
Небето пламтеше в пурпур и злато. Дърветата блестяха още под лъчите на залязващото слънце, последните от които достигаха до водите на потока.
Механично, по навик, Червения Джим се огледа за следи. Ала не можа да открие никакви дири с изключение на няколко стъпки от дивеч, които не представляваха за него опасност.
Пи още веднъж вода, после внимателно се запромъква, все покрай един сипей, между храстите, и легна там. За първи път се спря да огледа себе си. Приличаше на мъртвешки скелет, слаб, изпит. Важното обаче беше, че все още живее.
Той потърси меха със сушеното месо, намери го, макар че то вече не беше сухо, а мокро, и глътна малко от превърналия се в каша прах. Това му подействува добре. После заспа. Трябваше да набере сили, преди отново да предприеме каквото и да било.
Събуди се с пукването на зората. Както беше мокър, той зъзнеше жалко и мечтаеше за топлината на изгряващото слънце. Отново хапна малко сушено месо, хвана един гущер, който се беше подал от дупката си, изяде го и не изпускаше из очи потока. Разхвърляните наоколо камъни, част от които имаха съвсем странна форма, доказваха, че дъждът от камъни избива от време на време и вън от пещерата. Слаба надежда, която той не посмя да признае и пред самия себе си, го развълнува, докато разглеждаше камъните един по един.
За негово съжаление не съзря никакво златно зърно.
Най-напред трябваше да остави потока и дяволската пещера на мира и да се погрижи за своето скривалище на образуваната от смерча поляна и за скритите си там карабина и припаси.
Дано само някой любопитен посетител да не се е промъкнал вече дотам!
Когато слънцето изгря, Червения Джим вече беше предначертал по-нататъшния си план. Нямаше да се опитва за трети път да влезе в пещерния ръкав, който се беше оказал недостъпен за него. Може би подобен опит би излязъл успешен, ако той си донесеше инструменти или доведеше един или двама другари на помощ. Ала именно последното той не желаеше. Реши да се върне в скривалището си и оттам да разучи околността, дали не би могъл да намери и друг вход към „проклетата пещера“.
Той не бързаше и искаше да изпълни намерението си сам. Защото, ако намереше злато, то трябваше да принадлежи единствено нему.
Червения Джим се запримъква с олюляваща се крачка през гората, предпазливо, много бавно, много внимателно. И сега продължаваше да заличава веднага и най-малката следа, която случайно оставяше след себе си.