Той ще си отиде, ала ще се върне отново, да — така, както е истина, че има червени коси и че носи черна перука.
С падането на нощта той напусна наблюдателното си място и най-напред се промъкна на север, за да се отдалечи колкото се може по-бързо и по-надалеч от бивака на племето на дакота. Докато пробягваше през гората, непрекъснато нащрек и непрекъснато очакващ да се натъкне на някой съгледвач, когото щеше да се наложи да заблуди, изведнъж пред него се изпречи нещо съвсем друго, много по-малко очаквано.
На една полянка, която вече беше почнала да се залесява, се бяха разшумили много храсталаци и Червения се поколеба дали да тръгне през тези храсталаци, или да загуби още повече време и да ги заобиколи. Реши да навлезе поне малко в храсталака, защото тук земята беше покрита със стар сипей и по нея щяха да остават много по-малко следи. Може би съвсем нямаше да бъде трудно да се промъкне през тези храсти и тънки стволчета, колкото изглеждаше отначало. Той легна и се запромъква между храстите, без да раздвижва клоните, които се очертаваха на фона на звездното небе. Вляво в храсталака съзря някаква в първия миг непонятна, плътна, тъмна маса. Преди да разбере какво можеше да бъде това, масата се раздвижи подобно на таралеж, който издължава тялото си за да подаде крачка и да побегне. Всеки случай движещата се маса беше доста голяма и затова сравнението с таралеж не беше много подходящо. Червения задуши като куче, той имаше добро обоняние и подуши мечка. Едновременно вече беше ясно и за окото какво ставаше пред него. Червения на драго сърце би се изсмял отново с цяло гърло, когато за втори път видя рошавата крадла на мед да бяга. Ала той съвсем нямаше намерение да нададе глас. Още повече се чувствуваше по свой начин свързан с кафявата крадла, която бягаше изплашена през нощната гора. Роякът пчели бе лишил рошавата мецана от възможността да открадне меда им, а индианците бяха пропъдили Червения Джим от лелеяната златна плячка.
Червения също трябваше да бяга!
По заобиколен път той щеше да стигне до Ниобрара, за да види търговската будка на беззъбия Бен и да се информира там какво ново има из прерията и край Скалистите планини.
След като пътува няколко дни и вече беше полузаобиколил широкия скален масив, Червения се сети, че при сегашните условия за него щеше да бъде много по-изгодно, ако отново се сдобие с кон. Не само защото така щеше да се придвижва по-бързо и по-лесно, но и защото човек без кон правеше съмнително впечатление, което събуждаше съжаление или недоверие, а сега Червения не можеше да допусне нито едното, нито другото. За да постигне целта си, той трябваше да изглежда силен и да вдъхва доверие.
Затова тръгна в западна посока към Черните хълмове, подир неколцина предприемчиви ловци, чиито следи беше открил, и успя да им открадне през нощта един кон. Животното не беше първокласно, ала не беше и лошо, и като начало Червения щеше да се задоволи с него. След като толкова време се беше лишил от удобството да се придвижва на кон, сега за него беше истинско удоволствие отново да полети в галоп през прерията. Скоро вече престана да обръща внимание на дирята, която оставяше подире си. Беше се измъкнал из очите на ограбените, тъй като яздеше най-добрия им кон, а ако срещнеше от източната страна на Черните хълмове някое от племената на дакота, за отделен човек не беше особено опасно, ако — като Червения Джим познаваше езика на дакота и умееше да докаже словоохотливо добрите си и мирни намерения.
Ездачът се натъкна на редица следи, които сочеха, че из тези местности се движеха много хора от племената на дакота, ала въпреки това той не срещна нито един индианен, нито пък белокож. Приближи се необезпокояван от никого до голото песъчливо плато, през което бързаха водите на Ниобрара. Държеше такъв курс, че да се приближи до мястото, където предполагаше, че се е настанил Бен, не откъм запад, а от севе роизток. Не искаше да даде възможност на беззъбия да научи за приключението му в Черните хълмове.
Една хълмиста долина се спускаше полегато към реката и той спря там коня си. Колкото по-близо до реката идваше Червения, толкова повече ставаха следите. Напоследък тук, изглежда, цареше голямо оживление, при което понятието „голямо оживление“ трябваше да се мери със съотношенията в тази дива прерия. Следи от коне, дори от една волска каруца се спускаха през лесно проходимата долина по посока на реката и обратно.
Търговският пункт на беззъбия Бен трябва да се бе превърнал за малкото месеци, откогато съществуваше, в притегателна точка с широк обсег на действие.
Червения не бързаше.
Щом тук ставаха такива оживени съобщения, това можеше да се осъществява само със съгласието или поне с мълчаливото одобрение на племената на дакота. Бен трябва да си беше спечелил по някакъв начин тяхното благоразположение. Навярно ги снабдяваше с оръжие, стари пушки, томахавки и ножове със стоманени остриета. Съществуващият мир без съмнение щеше да бъде валиден и за един подобен невинно яздещ беден дявол като Червения.