Леките възвишения, между които минаваше Джим, се снижиха изведнъж и пред очите се отвори поглед над полята, които се спускаха в лек наклон чак до реката. Беше късно лято и пороите, които през пролетта се гонеха чак до подножието на хълмовете, сега се бяха превърнали в малки вадички, сред които се издигаха широки пясъчни прагове.
Червения прекоси коритото на реката, като не изпускаше из очи онова, което ставаше на оттатьшния бряг.
Бен явно беше доста предприемчив стопанин! Джим веднага разпозна чернокосия мъж, който играеше ролята на господар сред малка група юначаги. На отвъдната страна на реката, която през пролетта ставаше пълноводна, сега обаче беше почти пресъхнала, на южния бряг бяха разположени няколко шатри, а между тях бяха разхвърляни стволове, някои от тях вече подредени, и там израстваше строежът на един блокхаус. Оттам се носеха удари на брадва, къси подвиквания, обичайните ругатни — своего рода невинни, ядни избухвания не за пред външни хора, — с които работата спореше повече. Югозападно край изкачващите се голи пясъчни хълмове лагеруваха индианци, неколцина членове на племето сиукси-дакота, край тях миролюбиво бяха отседнали неколцина все още свободно живеещи чейени. Тези индианци нямаха вид да принадлежат още към големите свободни племенни общности, те сигурно бяха от онези, отлъчени оттук и оттам, защото — Червения можа да забележи това и отдалеко — видът им беше съвсем мръсен и запуснат и те се задоволяваха с това да стоят тук и пият ракия. Тази ракия те сигурно получаваха срещу размяна от Бен. Срещу какво Червения не можеше да констатира току-така, тъй като разменните стоки, преминали от ръцете на индианците в собственост на Бен, не се виждаха. Те сигурно се намираха в шатрите, които търговецът беше разпънал.
Червения реши да се покаже самонадеян. Тази роля му допадаше най-много. Тя напълно отговаряше на неговия характер. Щом прекоси реката, той се насочи към Бен.
— Е-хей, стари беззъби подлизурко!
Бен извади лулата от устата си и плюна.
— О-хо, ти ли си бил, блуждаещ бандите! Дойде да навестиш приятеля си, а?
— Добре подреден приятел си станал ти, мой беззъби познайнико! Аз бях този, който те посъветва да се установиш тук! Добър съвет съм ти дал! Какво ще ми дадеш за това?
— Бих предпочел да бъдеш в Канада. Но щом си дошъл — да пийнем по една!
— Като начало — може. Идвам!
Червения скочи на земята, отведе коня до едно място, където тревата растеше сравнително по-сочна, малко встрани от останалите животни и го върза. После отново се върна с провлечени стъпки при Бен, наблюдавайки работата край блокхауса, чиито здрави стени вече бяха издигнати до половината височина на бъдещата постройка.
— Гръм и мълния, Бен, откъде си взел тези дебели дървета?
— От небето ми паднаха.
— Така ще да е. Привлякъл си тук неколцина добри здравеняци.
— Без тях не може.
— Салджии и дървари.
— Салджии и дървари. Такива са.
— Я ела да ми дадеш малко патрони за карабината. Сигурно ще имаш от тоя калибър, ако си свестен търговец?
Бен хвърли поглед към оръжието, за което му искаха патрони.
— Нямам такива.
Червения присви устни.
— Бен, съветвам те да не изпускаш толкова много ненужни приказки между беззъбите си челюсти! Дай куршумите, които ми трябват, знам, че ги имаш. Не искам да ти ставам враг точно тук на границата.
Бен изръмжа, ала се подчини.
— Ела тогава!
Двамата влязоха в една от шатрите. Тук имаше няколко натрупани един върху друг малки сандъка.
— Какво искаше да кажеш с това? Да станеш мой враг? — попита мрачно Бен, след като седнаха заедно с Червения. — Тук нищо не се дава даром.
— Обаче моето приятелство е скъпо, драги мой, а моята враждебност би ти струвала още по-скъпо. Затова вади каквото ми трябва! Това е последната ми дума. Ако не ти харесва, мога да си вървя.
— Човече, стой спокойно! Не ме боли толкова за няколко патрона! Работата е за принципа.
— Принципа аз веднага ще ти обясня, кожодер такъв! Ти ще ми заплатиш добрия съвет, благодарение на който ще станеш богат човек, и ще ми заплатиш приятелството. Макар и то да струва скъпо, ти ще го получиш евтино, защото така или иначе си едно беззъбо магаре и ще си останеш такова и не разбираш нищо висше. Така аз ще получа днес и от днес нататък от теб всичко, което ми е необходимо като скромен прериен ловец, срещу което ще можеш да разчиташ на мен. Днес имам нужда от куршуми, утре ще ми трябва кон, в други ден може би нова карабина, някой добър нож, а от вчера вече имам нужда от новини.