Сега беше топло и слънчево.
Харка забеляза, че конете станаха неспокойни. Те забиха предните си крака в земята, сякаш искаха да ритнат със задните, и приближиха главите си една до друга, както правят животните в нападнато стадо. Държейки все още ножа в ръка, Харка се огледа внимателно и се ослуша напрегнато. После стана и се примъкна до извора и нагоре към каменистата пътека, изкачи се по пътеката до наблюдателното място и огледа околността. Наоколо всичко изглеждаше съвсем спокойно. Само водата се плискаше тихо. Високо горе в небето орелът се носеше с широко разперени криле.
Харка беше недоволен, че не може да открие причината за безпокойството на конете. Животните се поуспокоиха малко, ала останаха все пак недоверчиви. Какво ги смущаваше? Момчето приготви край себе си всички оръжия, с които вече разполагаше. Лъкът и стрелите, копието, карабината. Зареди карабината за всеки случай. Ножът остана да виси на врата му.
Орелът беше отлетял. Дали и той не беше открил някаква опасност с острия си поглед? Момчето съжали, че баща му не беше при него. Ала той сигурно щеше да се върне през нощта, но можеше и да не се прибере два или три дни.
Тъй като конете отново се наведоха спокойно да пасат, Харка продължи работата си. Той имаше стрели с каменни и с костени остриета, при стрелянето с тях съществуваше голяма разлика, тъй като остриетата тежаха различно. Харка беше навикнал да стреля със стрели с костени остриета. Затова сега реши да се упражни в стрелбата със стрели с каменни остриета.
Определи си на земята едно място, което искаше да цели, на отсамния бряг на малкия поток, на северния склон. Той самият остана край трапа и започна да стреля към определеното място. И веднага забеляза, че има нужда от упражнения, докато се научи да си служи с новите стрели и да улучва с тях. Щом изстреля всичките, той изтича натам, за да ги вземе и започне отначало. И новият лък не му беше удобен. Тетивата беше още съвсем прясна и не така здрава като бизоновите жили.
Харка се упражнява да стреля няколко часа. После си отпочина на полянката край трапа и заразглежда двата рога на убития елен. Още не ги бяха използували, защото Матотаупа явно сам не беше решил какво да прави с тях.
Харка пое копието, което вече беше снабдено с костен връх, и започна да се упражнява в хвърлянето на новото оръжие. Веднага свикна да си служи с него така добре, както се беше научил у дома с бащиното копие, и продължи да мята още — повече за удоволствие, отколкото от нужда да се упражнява. След всяко хвърляне трябваше да отива да взема оръжието и така непрекъснато беше в движение. Най-после ожадня, пи горе от извора, където водата беше най-студена и най-вкусна, и после отново седна на тревистия хълм Отново пое еленовите рога в ръка. Като се върне баща му, той ще му направи предложение за какво биха могли да използуват рогата най-полезно. Момчето седеше но южния склон край трапа, с лице към издигащата се над поляната канара, така че следобедното слънце грееше в гърба му.
Конете се бяха изкачили към извора. Изведнъж Харка ги чу да удрят с копита в земята и понечи да скочи, за да може да надникне над издадената канара и да види какво отново беше накарало конете да станат неспокойни. Ала в същия миг над него или зад него нещо профуча като хала, той никога досега не беше чувал такова шумолене. Още не беше успял да се изправи, когато някаква тежест се стовари върху врата и раменете му и го натисна надолу. Ужасна болка в раменете и главата го накара да разбере в каква опасност се намира. Орелът се беше спуснал върху него, беше впил нокти в раменете му и го кълвеше с острия си и силен клюн по главата.
Тласнат от ужаса и смъртния страх, Харка се отърколи заедно с грабливата птица назад по поляната, така че се преобърна няколко пъти. Птицата го отпусна. Харка падна в малкия поток, като разплиска водата на вси страни, после изпълзя от водата. И веднага видя орела, който за втори път искаше да се нахвърли върху него с издадени напред, разперени нокти. По време на падането момчето беше задържало единия еленов рог в ръка и сега го издаде напред като оръжие, за да се брани от грабливата птица. Якият орел обаче, чиито криле достигаха до два метра, когато ги разпереше, не искаше да се откаже от очакваната плячка. Той заобиколи момчето, на което стичащата се от главата кръв заслепяваше очите, така че то почти не можеше да различава ясно нещата пред себе си, и което чувствуваше силно замайване от острите удари с клюна, нанесени по главата му. Харка знаеше обаче, че за него има само един изход: да се защищава! Инак той беше изгубен. Затова се задържа на крака, размахвайки рогата с шестте остри краища силно над главата си, за да се защищава. Орелът отново се издигна малко нагоре, ала с явното намерение да подготви ново нападение. Харка изтри с лявата ръка кръвта от лицето си, която все още слепваше очите му. Цялото му тяло беше изпоцапано с кръв и той се смъкна малко надолу по склона, олюлявайки се. Този миг използува орелът, за да го нападне повторно. Харка отново чу шумоленето на бързото като стрела спускане зад гърба си. Той се извърна, вдигна еленовите рога с двете ръце нагоре и заудря с все сили срещу спускащата се към него птица. Изглежда, че я улучи по някакъв начин или за миг я изплаши, защото му се стори, че орелът се дръпна малко назад. Той вдигна отново еленовите рога, ала изгуби равновесие и падна — този път без да иска — по склона надолу в потока. Орелът веднага осъзна предимството си и отново се стрелна надолу. Харка не успя да се изправи достатъчно бързо, ала все пак издигна рогата с острите върхове към птицата, така че тя не можа да забие ноктите си в него.