Над долината отново кръжеше орелът. Сега Харка се страхуваше от него, ала в същото време завиждаше на конете, които стояха край потока и пиеха, така че водата се стичаше край муцуните им.
Момчето придърпа копието до себе си и като се опираше На него, тръгна, олюлявайки се, надолу по полянката към потока. Не посмя да легне, за да пие, защото се страхуваше, че орелът може отново да се спусне и да го сграби откъм гърба. Затова клекна долу и докато се държеше с едната ръка на изправеното копие, започна да гребе с другата и да утолява жаждата си. Тъй като отново беше много жадно, пи дълго. През това време Харка не изпускаше грабливата птица из очи. Орелът кръжеше високо горе във висините, ала изведнъж отново се разнесе онова свирещо шумолене.
Харка се смъкна, олюлявайки се, в коритото на потока, коленичи на дъното, наведе се колкото можеше по-ниско и хвана здраво копието с две ръце. Не смяташе да го хвърля, искаше да удря с него. Подготовката му за отбрана не трая повече от две секунди. Грабливата птица се спусна. Харка видя огромните й криле, ноктите, опасната извита човка. Птицата се спря и запържа е криле. Страх я беше от копието. Харка размахваше копието на къси празни удари.
Двата жребеца бягаха в галоп край него и хвърляха чифтета наляво и надясно. Те играеха някакъв див танц, сякаш бяха пощръклели. Инстинктивно обаче те знаеха, че е правилно да действуват така.
Най-после орелът се отказа от нападението. С големи шумни удари на крилете той се изкачи отново във висините, за да изчезне там някъде от погледа на Харка.
Колко лесно би било по време на нападението му Харка да го убие със стрела. Ала така, както бяха го напуснали силите, с чувството на световъртеж в главата и отслабнал поглед той не можеше да се осланя на лъка и стрелата си.
Той пи още веднъж покатери се с голямо усилие и влезе пак в трапа, където можеше да се загърне в завивката. Дори един орел едва ли можеше да пробие с ноктите или с клюна си бизонова кожа.
Момчето издърпа една от ивиците еленово месо, определени за сушене, и започна да я дъвче. После отново изгуби съзнание.
В това състояние го намери баща му, когато се върна рано през нощта с ловната си плячка. Той хвърли в тревата дивеча, който беше донесъл — една сърна и две миещи се мечки, — и силно загрижен се надвеси над тежко раненото дете.
Минаха пет дни, преди Харка да бъде в състояние да разкаже какво се беше случило. През тези дни и нощи, пък и през следващите бащата не се откъсваше нито за миг от него. Ядене имаха предостатъчно от лова, пък и работа — също, тъй като кожите и костите на убитите животни можеха да се обработят, както и рогата на сърната, от които Матотаупа измайстори нови остриета за стрели и една кама. Част от изстърганите и изсушени кожи Матотаупа наряза на ивици и сплете от тях ласо. Неощавената кожа беше твърда, ала все пак можеше да се използува.
Щом се посъвзе, Харка се чувствуваше много щастлив заедно с баща си. Съзнанието, че беше преодолял голяма опасност се превърна у него във веселост и той се чувствуваше на сигурно място край баща си.
От време на време орелът все още се появяваше във висините.
— Докато вървях на лов — каза Матотаупа, — аз наблюдавах къде си е направил той гнездото. Тоя орел е много нахален. Ако искаме да имаме мира, ние трябва да го убием. Но това не е бързо. Най-напред ти оздравей и закрепни.
Мисълта за лова на орела допринесе много за това Харка да навакса силите си сравнително бързо, след като вече беше преодолял първите тежки дни. Ала Матотаупа чакаше търпеливо, докато раните на сина му съвсем зараснаха и той отново възвърна всичките си сили.
Едва тогава започнаха да се приготовляват за лова на орела.
— Има различни начини да заловим този орел — каза Матотаупа една вечер на сина си. — Ти би могъл да стреляш с твоето мацаваки по него. Ала по този начин ще пропилееш един от малкото си куршуми, без това да е наложително. Освен това ние не можем да бъдем сигурни дали ти ще улучиш на такова голямо разстояние, тъй като не си навикнал да си служиш с оръжието. Ти едва беше се научил да стреляш с него.
Освен това шумът от един изстрел ще се чуе надалеч. Изглежда, досега никакви хора не са се приближавали до нас, нито червенокожи, нито белокожи. Ние не сме палили огън, никой не е могъл да подуши дим и да ни открие чрез него. Никой не може да ни открие, освен ако попадне случайно край нас и открие следите ни.
Досега подобно нещо не се случи. Затова аз не смятам, че ти бива да стреляш с твоето мацаваки по орела.
— А как ще го убием, татко?