Матотаупа трябваше отново да стане вожд. Бойците на Мечата орда трябваше да разберат, че той е невинен. Трябваше да им се помогне да разберат това! Увлечен в тези мисли, Харка прекъсна речта си пред орела за дълго време. После той донесе флейтата си, изсвири на грабливата птица няколко тона и след това се опита спокойно и без да проявява страх, да си вземе оръжието. Ала орелът веднага прозря намеренията му и сграбчи здраво копието и лъка.
Матотаупа се изсмя отново, ала не вече с онази безгрижна веселост, с която се беше смял понякога през изминалите дни в тяхното скривалище сред пустошта. Думите, които Харка беше изговорил пред орела, сигурно бяха засегнали и Матотаупа и отново бяха повдигнали у него всичко онова, което сякаш беше се утаило вече.
— Той няма да ти върне нищо — каза бащата на сина си. — Ще трябва да си намериш нов прът за копие, да си издялкаш ново острие и да си извиеш нов лък.
— Може би пък не — отвърна упорито Харка. — Крилото на орела заздравява. Той скоро ще може да хвърчи. Тогава аз ще си взема оръжието.
— Той ще наблюдава отгоре как ти крадеш гнездото му и ще се нахвърли върху теб.
Това предсказание на бащата не беше много приятно на Харка. Отначало обаче той не отвърна нищо, само гледаше как орелът чисти перата си — на крилете, на опашката. Изглежда, беше му време да си сменява перушината, защото орелът изскуба отделни пера и те полетяха по поляната. Харка видя сред тях три пера от опашката и бързо ги прибра. Завърза ги, извади и трите пера, които сивият жребец бе изскубал на орела и които Харка бе запазил, и отиде с тях при конете. Окичи с двете връзки пера юздите на мустангите. Един боец или онзи, който иска да стане боец — като Харка, — естествено никога не би забол в косите си плячкосаните от един кон или очистени от самата птица орлови пера. Но те можеха да послужат за украшение на конете.
Матотаупа не каза нишо.
Харка прецени мълчаливо дали не би било приятно разнообразие за него да слезе до гората и до сипея, за да си потърси материал за нови оръжия. Можеше да попита баща си. Матотаупа трябваше да му разреши да отиде.
Бащата не отказа.
Така Харка подготви първия си излет, който щеше да предприеме сам, за следващия ден. Щеше да си вземе провизии, ножа и двуцевната карабина с куршуми. Бързо приготви всичко.
При пукването на зората Харка тръгна по съшия път, който беше минал заедно с баща си по време на лова на елена. Подскачайки по склона надолу, той бързо напредваше. Да се ориентира на открито, той беше свикнал още като малко дете и затова сега не се подвоуми нито за миг как да се придвижи по-бързо.
Когато стигна гората, той не се забави с разходки насам-натам, а веднага потърси мястото, където според описанията на баща му сигурно имаше ясенови дървета. Да се намери пригоден клон за копие, не беше лесно Харка търси и проверява основно. Когато си отряза подходящ прът, той го хвърли на няколко пъти като копие за проба. Да, той беше подходящ. Горе в долината щеше да си го обработи докрай. Сега момчето започна да търси дърво за нов лък. То трябваше да бъде гъвкаво и здраво. Намери и него. Замисли се дали да потърси сред камъните на сипея и някое каменно острие за копието си. Това не беше необходимо, защото той можеше да си приготви и костен връх като предишния. Ала мисълта за каменното острие за нож, което той беше намерил, го мамеше да отиде да потърси пак на същото място. Той излезе от гората и се порадва на открилия се широк изглед към небето.
Високо горе във висините, над върхарите, кръжеше една птица. Орелът!
Харка се зарадва. Орелът отново беше си възвърнал силите. Колко красиво кръжеше той високо горе край белите облаци! Дали беше излетял, за да потърси своя другар Харка?
Момчето проследи с поглед летенето на орела. Птицата се понесе на югозапад, като се изкачваше все по нависоко.
Ала изведнъж тя измени посоката на летенето си и се понесе с голяма бързина от височините над прерииното плато и горите по права посока на запад към планината. Орелът изчезна от погледа на Харка.
Момчето не знаеше какво да предприеме. Какво беше прекъснало спокойния полет на орела? Някаква плячка, която да го привлече на запад, той не можеше да забележи от такова голямо разстояние. Но нещо беше привлякло птицата, помисли си Харка, а тя бягаше от нещо. Но каква опасност можеше да е забелязала тя? Какво можеше да се стори опасно на един орел?
Или други орли, или хора.
Харка реши да не търси каменно острие, а веднага да тръгне обратно към баща си. Прибра пръта за копието и пръчката за лъка и натоварен с тях, с карабината си и с провизиите, до които изобщо още не се беше докосвал, той се закатери бързо, колкото му позволяваха силите, към малката долина.