Уинона дълго гледа двата предмета. После отмести поглед към една друга шатра, която беше разпъната малко встрани от поляната, по-близо до горичката. Време беше да дойде Хиацинта, с която тя щеше да се срещне. Хиацинта беше една от двете сестри-близначки, деца на брата на Матотаупа, на онзи брат, когото сивата гризли беше разкъсала. Уинона и Хиацинта бяха приятелки. И това приятелство беше надживяло и отлъчването на Матотаупа, и бягството на Харка. Хиацинта никога не се беше срамувала да я видят заедно с дъщерята на един презрян.
Отворът на шатрата, към който девойката беше вперила поглед, се разтвори и Хиацинта излезе навън. Тя също беше почернила лицето си с пепел, тъй като двете другарки си бяха дали обещание да постят заедно. Сега те тръгнаха една към друга, хванаха се ръка за ръка и после изтичаха заедно през малката горичката към потока, който заобикаляше бивака и горичката в полукръг. Седнаха на пясъчния бряг. Нощта беше по-хладна от деня, ала въпреки височината на прериите, все пак не бе студена. Водата не миришеше вече на прясно, а имаше дъх на застояло и течеше лениво.
На запад веригата на Скалистите планини се открояваше като черен силует на тъмносиньото нощно небе. Уинона гледаше към планините. Натам бяха поели с конете си нейният баща и нейният брат, когато племето отлъчи своя вожд.
Двете момичета седяха мълчаливо едно до друго. Те си бяха избрали такова местенце на брега, откъдето не можеха да ги видят нито от шатрите, нито откъм стадото коне, тъй като малката горичка и леко издигнатите брегове на реката ги прикриваха. Те искаха да бъдат двете сами, защото и на двете сърцата бяха натежали.
— Какво казва Унчида? — попита най-после шепнешком Хиацинта. — Мисли ли, че пани ще дойдат?
— Унчида мълчи. Хиацинта въздъхна.
— Четан смята, че те ще дойдат.
Четан, седемнадесетгодишният вожд на момчетата от Ордата на червените пера, беше загубил баща си и сега живееше при овдовялата майка на Хиацинта.
— Предстои ни есенният лов на бизони и бойците напани ще се опитат да ни изтикат оттук, преди да започне ловът. Така казва той. Ти какво мислиш?
— Каква полза от мисленето? Ние нямаме вече вождове.
— Имаме Старата антилопа и Стария гарван.
Уинона сведе глава.
— Разбира се.
— Добре е, дето ще постим, Уинона. Духовете са враждебно настроени към нас. Ние трябва да ги придобрим и Вакантанка, Великото заклинание, трябва да знае, че ние също искаме да сторим нещо.
— Да.
Момичетата отново замлъкнаха. Ала и двете нямаха желание да се върнат в шатрите.
— Слушай! — каза неочаквано Уинона.
Хиацинта се ослуша и после вдигна рамене в знак, че нищо не е чула.
— Ела да се върнем в бивака, може да е някой съгледвач на пани! — посъветва припряно Уинона.
Ала в същия миг и двете момичета се дръпнаха изплашени, защото една човешка фигура се промъкваше като гущер през тревата към тях. Хиацинта понечи да извика, ала Уинона й затвори устата с бързо движение.
Човекът, който тайно се беше приближил, седеше сега при момичетата.
— Харка! — каза Уинона. Стори й се, че ще се задуши от възбуда.
Момчето отвори уста.
— Знаете ли, че след малко бойците на пани ще бъдат тук?
— Не. Какво …
— Мълчи. Аз си отивам. Вие не сте ме виждали, ясно ли ви е? Ала изтичайте веднага в бивака и кажете на Унчида каквото ви казах. Аз казах, хау.
Момчето отново изчезна. Момичетата почти се питаха дали бяха сънували, или бяха будни. Ала после се съвзеха и изтичаха към шатрата на Четирите краища на света. Изтичаха вътре и двете едновременно изкрещяха:
— Пани идват!
Спящите хора скочиха от постелите си. Никой не попита момичетата в този миг откъде знаят тази новина. Всички разбраха, че децата са били навън и сега се връщат в лагера, значи, видели са нещо от идващия неприятел.
Шонка, петнадесетгодишният момък, и дори Харпстена, момчето, грабнаха оръжието и излетяха от шатрата навън.
— Пани идват!
Докато се обърнеш, целият бивак беше на крак. Стария гарван, бащата на тримата Гарванови братя, стоеше на поляната до кола. Той трябваше да води боя и издаваше високо своите заповеди. Бойците трябваше да заемат горичката, за да могат да обстрелват със стрели врага от това прикритие, щом той се осмели да се приближи. Жените и децата щяха да останат край шатрите. Уинона и Хиацинта стояха сгушени една до друга пред входа на вождовата шатра и наблюдаваха оттам какво става.
Те видяха как тримата съгледвачи, изпратени в южна посока, се върнаха и се явиха пред Гарвана.