— Нямам много. Два или три … бих могъл да пожертвувам.
— Тогава ти ще стреляш сред конското стадо, това е много по-важно, отколкото да стреляш върху постовите. Конете ще побягнат. Ако нашите бойци имат бързи крака, отворени очи и сръчни ръце, ще могат да си заловят навън в прерията няколко коня.
— Добре.
Матотаупа поведе Харка през гората. Трябваше да вземат и мустангите със себе си, да оставят двете животни сами, беше твърде опасно. Затова бяха принудени да заобиколят, за да могат да останат колкото се може по-незабележими за постовите. Матотаупа водеше нагоре по склона, а оттам към мястото, където бяха разположени конете. За да спестят оградата за едната страна, пани бяха натикали конете по една отвесна скала, която се издигаше камениста, почти необрасла, сред гората. Над тази скала стояха двама постови, останалите осем бяха разпределени долу край оградата, както беше съгледал Матотаупа и разказал на Харка. Планът на Матотаупа беше да обезвредят двамата постови горе и после да стрелят от скалата в стадото.
Затова той поведе кафявочервеникавия кон и сивия жребец заедно с Харка още по-нагоре, отколкото се издигаше описаната скала, после върза двете животни с ласото за дърветата така, че те да не могат да се откъснат сами.
Долу откъм гората прокънтя вик — явно предупредителен вик на някой от постовите — и двамата дакота трябваше да побързат, ако все още искаха да постигнат целта си. Те се бяха уговорили съвсем точно какво им предстои да сторят.
Заскачаха надолу по склона със сигурни скокове като истински диви котки. И двамата държаха по един камък в ръка освен оръжието си. Когато се приближиха към горния край на отвесната скала, те различиха силуетите на постовите, които бързо се шмугнаха зад дърветата и храсталаците, за да се запазят от неизвестното, което се приближаваше към тях. Харка захвърли своя камък към главата на единия от постовите, който се беше свил в храстите, ала непредпазливо беше подал глава навън. Камъкът улучи така, че удареният още същия миг бе изваден от строя. Вторият постови, който дебнеше зад едно дърво, беше останал за Матотаупа. Матотаупа скочи към него, преди още той да може да посегне към оръжието си, сграби го и без много да му мисли го прехвърли през скалата долу към стадото коне. Харка побърза да последва примера на баща си. Грабна изпадналия в безсъзнание от удара с камъка втори постови за краката, издърпа го по склона и също го хвърли надолу. После освободи пушката и стреля към стадото, като същевременно нададе заедно с баща си в тъмната гора бойния вик на дакота:
— Хи-йп-йп-йп-хи-йеее!
Матотаупа беше намерил едно място, където скалата беше напукана, така че можеше лесно да се отдели. Той откърти една част и по този начин предизвика истинска градушка от камъни, която съвсем обърка конете долу. Предвождани от най-яките жребци, мустангите удариха на бяг. Постовите долу явно не бяха по малко объркани от конете. Стреснати от двата изстрела, в неведение какво всъщност се беше случило горе на скалата, виждайки политащите надолу свои другари, те сигурно сметнаха, че най-разумното нещо за тях беше в момента да се хвърлят на най-близкия кон и да се понесат заедно с останалите коне по гористия склон надолу. Стадото коне се разпръсна. Със своя силен, изпълнен със страх яростен тропот то разбуни цялата гора, сякаш нощният тайнствен склон изведнъж бе изпълнен с привидения.
Успехът на двамата дакота беше така пълен, че Матотаупа не можа да се въздържи и се изсмя с все гърло. При това той направи една невнимателна стъпка и полетя заедно с един откъснал се малък къс скала през канарата надолу.
Харка видя тази несполука и без да ще, се разсмя гръмко, когато видя баща си изведнъж да полита в дълбочината. Ала той веднага легна върху скалата, първо, за да не го последва същата участ, а и също така, за да види дали баща му не се беше наранил при падането. Зарадва се, когато долу Матотаупа бързо се изправи отново и извика към него:
— Добре! Ела и ти долу!
Харка се замисли за миг.
— Не улучи! — отвърна той след това. — Ти не можеш да измамиш един бъдещ боец на дакота със своите съвети! Аз ще отида горе при мустангите ни. Там съм много по-необходим!
Бащата се засмя одобрително. В смеха и на двамата се изля огромното напрежение на нервите.
Матотаупа заобиколи отвесната скала, изкачи се по склона и настигна Харка при конете, които бяха станали неспокойни от царящия шум и сега посрещнаха с радост двамата си господари.
— Ето че свършихме всичко, каквото трябваше да направим — каза Матотаупа, секна огън и запали лулата си. — Остава ни още само да проверим какво ще направят другите.