— Нали ти самият ме посъветва за това преди няколко седмици! — отвърна Бен, почти плачейки.
— Затваряй си муцуната! — Джим вдигна ръка, сякаш искаше да удари беззъбия в лицето. — Съветвал ли съм те някога да вършиш глупости? Да нападне един художник в търговска лавка! Де се е чуло и видяло подобно нещо! И то с такава дандания, сякаш война се е отворила! Глупак с глупак, просто да не повярва човек! Та Морис Жълтата брада има връзки, знаят го навсякъде, ще почнат да го търсят, ако загине, ще се вдигне шум чак до големите градове! Да, така е. Аз мисля, друга ще бъде работата, ако тайно му бръкнеш в джоба …
— Че никой не е искал нищо, друго.
Джим започна да се смее, изкриви се от смях и се хвана за корема. Когато отново се съвзе, той каза:
— Ти си толкова затрогващо глупав, Бен, че сърцето ме боли за теб. Значи, не сте искали нищо друго, ти и твоите приятели! Тогава ще трябва да пипате по-внимателно. Сега само си спечелихте лошо име. Истинско щастие е било за вас, дето се е намесил индианецът и ви е предпазил с брадвата си да извършите още някоя по-голяма глупост. Парите върнахте ли?
— Та ние изобщо не можахме да ги вземем. Индианецът с оная брадва…
Джим отново се разсмя.
— Да, да, индианецът с оная брадва. Ти не си го чакал, но той е дошъл навреме. Така, а сега никакви сръдни повече и ни сервирай едва меча лапа за придобряване. — Ами бренди?
— Дакота не пие. Ще донесеш прясна вода!
Бен се отдалечи, поклащайки глава.
Червения Джим остана сам и проследи чернокосия! с презрителен и ядосан поглед.
— Идиот! — промълви под носа си той, после продължи мислите си, без да ги изговаря гласно: „Тоя глупав пес е разярил Матотаупа и го е направил враждебен и недоверчив. Сега ще трябва да се представям! за негов приятел, за голям негов приятел, за велик негов приятел, за доверен негов приятел! Докато може би отново се открие удобен момент да го разпитам пак… Глупавият слух, че Матотаупа знаел къде има златно находище, трябва да заглъхне, инак ще се насъберат твърде много кучета по следите му. Моя плячка трябва да бъде той, само моя!“
Джим си запали лулата и се примъкна към индианския лагер, за да разпита хората какво им беше предложил Бен за стоката им. Щом мечите лапи бяха готови, той отново щеше да се върне в блокхауса. Само да не им се стори настойчив — това не правеше добро впечатление на индианците. Той не изпускаше обаче вратата из очи.
Затова видя, когато Харка излезе отвътре, изведе конете и ги закара на реката на водопой. Скоро след това излезе и Матотаупа, огледа се и бавно се приближи до Харка на брега на реката. Червения Джим следеше с поглед двамата индианци, които седнаха на земята, без да връзват конете. Продължи да ги наблюдава, без да се помръдва от мястото си, за да не го забележат. За свое най-голямо съжаление Червения Джим не можеше да разбере какво си говореха двамата индианци. Те приказваха така тихо, че той не чуваше дори гласовете им. Само по държането разбираше, че си говорят.
Беше вечер, слънцето потъна зад далечните Скалисти планини и зад мъртвите дюни над прерията. Водата на Ниобрара влачеше нерадостно по средата на коритото си довлечения пясък. Червеникавокафявият кон се приближи съвсем близо до Матотаупа, който дълго му беше липсвал, и допря ноздрите си до рамото на мъжа, където все още се виждаха следите от ноктите на страшната Гризли. Матотаупа погали приятелски мустанга по муцуната и го потупа по врата.
— Какво мислиш, Твърдокамении Харка? — попита той.
— Ние искахме да видим как живеят белите мъже. Е добре, смятам, че вече достатъчно видяхме.
— Ние видяхме някои бели мъже, Харка, такива, които са дошли тук, където съвсем не им е мястото, защото тази земя принадлежи на червенокожите. Жълтата брада сигурно има право, че в своите собствени биваци и домове белите мъже водят друг начин на живот и че там не толкова много от тях стават разбойници и убийци. Това сигурно е така. Ала аз не знам дали ние бихме могли да живеем в къщите на белите мъже. Ние сме навикнали с дъха на свободната прерия. Къде ще отидем?
— Далеч оттук! — отвърна горчиво Харка.
— Живот като този на Дългото копие и Жълтата брада не би ли ти харесал?
Харка отвърна отрицателно.
— Жълтата брада може да рисува и Дългото копие го пази, добре или зле — според възможностите си. Те знаят защо са дошли тук. Но какво ще правим ние?
Матотаупа трепна.
— Може би бихме могли да станем съпровождачи на Червения Джим. Той ни освободи и е голям ловец.
— Но за какво ще ловуваме ние, татко? Онова, което ни трябва, ние можем да убиваме и без Червения Джим… Дори и без онова мацаваки, което той ми подари и което белите мъже, с които той също е приятел, отново ми откраднаха.