— Как ли си представя господин цирковият директор подобна работа, това много бих искал да видя — промълви под носа си той.
После се извърна към израсналото вече високо индианско момче, което стоеше край него и дотогава беше поглъщало мълчаливо и външно спокойно всички многоцветни впечатления.
— Ти ще можеш да яхнеш непокорното магаре, Харка. Ще спечелиш десетте долара още от първата вечер, бас държа!
— Ще отидем ли на представлението? — попита вторият белокож. Той беше облечен с удобни и небиещи на очи дрехи от много хубави материи, подходящи за човек, който постоянно пътува на кон. — Предстоящото представление, както изглежда, има какво да ни предложи. Ще ти бъде ли приятно, Харка, да видиш едно цирково представление?
— Да — отвърна момчето.
— Тогава аз отивам да взема пет билета — подвикна Джим. — Аз ще платя — добави той щедро, когато художникът посегна към джоба си, — след това ще се разплатим!
Беше рано следобед. Докато Джим се запровира към цирковата каса, Жълтата брада и Дългото копие тръгнаха за хотела, където всички се бяха настанили, художникът искаше да си почине и да обмисли една картина, която му беше хрумнала. Харка и Матотаупа тръгнаха заедно, по-бавно от Джим, към големия площад, където опъваха цирковия шатър. Построяването на шатъра ги интересуваше. С учудваща бързина работниците издигаха опитно и помагайки си сръчно огромните прътове и опъваха чергилата. Белите мъже разбираха много повече от опъване на шатри, отколкото двамата дакота можеха да предположат. За два часа шатърът вече беше готов, вътре започнаха да облицоват с яркочервен плат ложите около манежа и да подреждат амфитеатрално разположените пейки за сядане, състоящи се от обикновени дъски. Истинско майсторско постижение, чиято загадка беше бързината.
Зад шатъра се намираше зоопаркът. Още вчера, когато се настаниха в хотела, художникът даде пари за дребен харчлък на Матотаупа, така че индианецът плати сега входните билети за себе си и за сина си за зоопарка. Харка не се интересуваше обаче нито от слоновете, нито от лъвовете, тигрите, крокодилите, камилите или тюлените, още по-малко пък от мечките, за които гой смяташе, че мястото им е в гората и в прерията, а не в клетка. Той веднага се запъти към двете големи шатри-конюшни, където бяха подслонени конете, защото предполагаше, че ще намери там и магарето, което вечерта на представлението трябваше да се изправя на задните си крака. Той искаше да огледа внимателно животното още през деня. В първата шатра имаше само коне. Те бяха по-едри от полудивите мустанги на индианците, високи на ръст и добре гледани. Сред тях имаше няколко, пред които Матотаупа и Харка се спряха, тъй като животните много им ха ресаха. Във втората шатра бяха понитата, зебрите и четирите магарета.
Харка отиде при магаретата.
— Ще се срещнем отново тук — каза му бащата — Аз искам през това време да погледам още конете. Харка кимна, Матотаупа се отдалечи.
Момчето остана пред магаретата, ала не съвсем наблизо, за да не направи впечатление. Стоеше малко встрани. Четирите магарета бяха застанали спокойно и безучастно пред яслите в своята клетка. Бяха завързани за юздите. Животните бяха еднакво едри, с един и същ цвят, дори с еднакви шарки. Всички изглеждаха още съвсем млади. От пръв поглед не можеше да се каже кое от тях би се проявило особено опърничаво и дали и четирите бяха в състояние да отхвърлят от гърба си всеки ездач.
Харка се приближи малко и тръгна от животно на животно.
Това привлече вниманието на един от пазачите и той заговори момчето. Ала Харка не разбра какво му казва човекът. Тъй като му беше неприятно, че беше привлякъл вниманието върху себе си, той се отдели от клетката и потърси баща си край конете. След като преминаха покрай зверовете, двамата излязоха от зоопарка и се запътиха към хотела, където бяха отседнали заедно с художника и останалите си спътници. Техният хотел беше най-добрият в града. Стаите бяха съвсем скромни, подредени само с легла, вълнени одеяла, мивки и шкафове. За конете имаше обширна конюшня. Тук спираха всички коли на бързата поща, които пътуваха на запад. Цареше голямо оживление особено в странноприемницата на партера.
Двамата индианци се излегнаха на леглата си и зачакаха часа, когато щяха да се срещнат, за да отидат на цирковото представление. Художникът беше предложил да похапнат малко преди това, ала двамата дакота не можеха да разберат за какво е необходимо човек непрекъснато да яде. Та нали бяха яли на обяд! Затова те оставиха Жълтата брада сам да вечеря и се срещнаха едва привечер с него и Дългото копие пред вратата на хотела. Джим също пристигна и раздаде билетите. Той беше успял да заеме една цяла ложа, плащайки голям бакшиш според неговите думи, тъй като цялото представление било вече разпродадено.