Ругаейки под носа си, несполучливият ездач изчезна.
Сега вече интересът нарасна силно. Кандидатите да получат десетте долара се наредиха на опашка. Следващият яхна животното. Магарето премина един кръг в галоп и след това прехвърли втория си ездач също така елегантно в пясъка като първия. Зрителите беснееха от удоволствие.
Харка, Матотаупа, Джим, Дългото копне и художникът наблюдаваха сценката мълчаливо и напрегнато. Те всички умееха да яздят и с изключение на художника всички бяха превъзходни ездачи. Индианците бяха виждали и участвували в обяздването на диви коне, а Червения Джим беше печелил вече състезание за езда на диви говеда.
Ала онова, което ставаше пред очите им, беше ново за тях, в това магаре сякаш бяха въплътени магаре, змия и тигър едновременно. То риташе, вдигаше се на задните си крака, търкаляше се и сякаш умееше да прави истински салтоморталета, с които продължаваше да кара всеки ездач да губи самообладание. За двадесет минути то вече беше победило десетина ездачи.
Сред публиката цареше весело възбуждение. Обзалагаха се. Двама ездачи бяха отнесени тежко ранени, защото магарето ги беше ухапало. Десетина други кандидати вече се отказаха да опитат късмета си с опасното животно.
Когато и петнадесетият се върна на мястото си, изведоха магарето и въведоха ново, съвсем отпочинало.
— В тая работа сигурно има някаква шмекерия! Те са го подучили тоя звяр — мърмореше Джим под носа си. — Никое нормално животно не би се държало така, толкова хитър може да бъде само човек. Ала вие почакайте, аз ще ви отмъкна десетте долара, мошеници такива! С мен вашето добиче не ще се справи! Или ти какво ще кажеш, Харка? Не искаш ли да опиташ?
— След теб.
— След мен? Слушай, ти да не си мислиш, че Джим ще падне от едно магаре?
— Ще видим!
— Да, ще видим!
Джим се покатери през парапета на ложата, изтича през манежа и вече седеше върху гърба на животното, което остана съвсем спокойно. Той го погали по врата, потупа го и го притисна леко с бедрата си. Магарето тръгна и направи един кръг около манежа. Червения Джим махна на Харка, ала той не му отвърна. Под мълчаливото учудване на цялата публика Джим накара животното да върви ходом, в тръс и в галоп. Той го язди една минута, две минути, три — не, три минути не го язди. Съвсем ненадейно и без ездачът да очаква подобно нещо в този миг, и това магаре се подхвърли с четирите крака нагоре, после се овъргаля встрани в пясъка, хапейки ездача си.
Червения Джим не беше издържал.
Под присмеха на зрителите той се върна с дълги крачки в ложата. Хората, които вече се страхуваха, че сигурно са ги измамили, така се радваха на успеха на магарето, че сълзи им изскочиха от смях.
— Хайде, Харка — каза Червения Джим разярен на момчето. — Сега е твой ред! След мен!
Харка се изправи, свали всичките си дрехи до пояс и бавно тръгна към мъжа във фрака, за да му се обади.
— Заповядай, моето момче! Ала внимавай!
Без да бърза, Харка се приближи до магарето, възседна го и веднага парира всички обичайни опити на животното да хвърли ездача си: да се изправя на задните си крака, да рита, да се подхвърля с цялото си тяло във въздуха, да извива гърба си като котка. Магарето си беше отпочинало добре и сега гимнастиката му доставяше удоволствие. Ала Харка също си беше отпочинал добре и реагираше, без да се забави дори част от секундата. Борбата между магарето и неговия млад ездач се водеше по целия манеж, ту насам, ту натам. Зрителите започнаха да ръкопляскат. Сключваха се нови басове за и против магарето, за и против индианското момче. Червения Джим наблюдаваше всичко спокойно. На най-главния трик на магарето и Харка нямаше да съумее да даде отпор! Момчето вече се беше изпотило, обливаше го жега от напрежение. То беше водило борбата вече две минути, което беше дълго време за това темпо. Две минути, още половин минута … сега всичко трябваше да се реши!
Зрителите ревяха, крещяха, викаха, наскачаха и размахваха ръце във въздуха.
Харка очакваше, че магарето ще прибегне към своя главен трик в последните секунди. Тогава той можеше да скочи, както обикновено ставаше при борба между ездач и животно, и веднага след това да го яхне отново. Ала това нямаше да му се признае за победа. Или може би трябваше да остане на гърба му, да се остави въргалящото се животно да го удря и притиска, може би и да го хапе дори … … ала той направи нещо съвсем неочаквано.
Харка се обърна върху издадения нагоре гръб на магарето, така че седна наопаки като клоуна в началото на представлението, и хвана магарето за опашката.
Животното веднага се успокои и когато Харка го притисна с бедрата си, то тръгна мирно като коза в кръг. Веднъж, два пъти, три пъти.