Третата минута беше изтекла, а Харка все още седеше върху гърба на магарето.
Сега зрителите чакаха мълчаливо, едва ли не със зяпнала уста, ала когато третата минута окончателно и безвъзвратно изтече, избухна ураган от аплодисменти. Викове, ръкопляскане, тропане с крака се разнесоха от вси страни.
Харка скочи на земята, потупа магарето по гърба, отиде при надзирателя, пое десетте долара и отново се върна в ложата. Облече бързо дрехите си и седна на мястото си, сякаш нищо не се беше случило.
Матотаупа само се усмихна. Художникът и Дългото копие му изказаха възхищението си. Джим ругаеше и каза:
— По дяволите! Хитро е момчето! Такъв, значи, беше дресьорският трик да се успокои магарето. Можех и аз да се сетя.
След магарешката езда последва големият антракт. Част от публиката нахлу в зоопарка, който отново можеше да се види през антракта. Джим излезе заедно със златокъдрата касиерка. Така художникът и Дългото копие останаха сами с двамата дакота в ложата. Жълтата брада все още се усмихваше доволно, като си спомняше как Харка беше усмирил магарето.
След няколко минути в ложата дойде господинът във фрака, който беше ръководил дресурата на конете и магарешката езда, представи се на художника и попита най-учтиво дали индианското момче е познавало от преди трика и дали вече е играло в цирк. Жълтата брада се засмя и го убеди, че Харка за първи път в живота си вижда цирково представление.
— Но, сър, това е учудващо, това е невероятно, това е един самороден талант, какъвто се среща веднъж на сто години! Към кое племе принадлежи момчето и кои отговаря за него?
— Към племето дакота, господине, а ето и баща му! Облеченият във фрак господин загледа Матотаупа както се разглежда необуздан ездитен кон с внимание, преди да го яхнеш, преценявайки настроението му.
— Аз имам голяма молба! Бихте ли ме подкрепили, сър? — попита той художника.
— Зависи от естеството на молбата ви!
— Ние се намираме в ужасно затруднение! Оповестената индианска трупа ни изостави, просто остана в последния град, където имахме представление. Може би конкуренцията ги е подкупила. Те са ужасно безсъвестни хора! Щом антрактът се свърши и ние не можем да представим оповестения номер, ще бъдем бламирани, това ще означава пълен фалит за нас! Хората са в състояние да съборят пейките и целия шатър, ще се нахвърлят върху касата, изобщо да не си го помисли човек! Затова ние трябва да излезем с индианския каубойска номер на всяка цена, разбирате ли ме? Каубои тук има достатъчно, ала индианци, които наистина да могат да ви свършат работа, се намират много трудно, ужасно трудно!
— Да, какво общо има това с нас?
— Затова, искам да кажа, това момче може да язди като десет дяволи наведнъж, бащата сигурно също може, не се съмнявам в това! Предполагам, че те двамата могат също да стрелят и да хвърлят ласо. Ще направим една малка проба, една съвсем малка подготвителна проба, и може би господинът до вас също би взел участие. Уважаеми господа, моля ви да не ме разберете погрешно, ала ние се намираме в пълно отчаяние — ако хората съборят шатъра ни, ние сме разорени, и то точно сега, преди започването на зимата, а само вие бихте могли да ни помогнете. Вие сте джентълмени, знам това, вие седите в ложа, моля, вярвайте ми, че аз съвсем не ви вземам за артисти! Вие ще направите това за удоволствие, аз така и ще оповестя номера… затова моля ви най-настойчиво… Това не означава, че ще бъдете на заплата, вие не сте артисти, ала аз ще направя подарък на момчето. Момчето вече е любимец на публиката и ще бъде прекрасно, ако мога да оповестя един номер с него!
Дългото копие преведе думите му на Матотаупа и Харка.
— Сър, моля ви коленопреклонно, уговорете своите червени приятели!
Дългото копие се усмихна така, сякаш щеше да му бъде приятно да се отзове на молбата. Матотаупа досега не беше потрепнал дори с клепки.
— Ти какво мислиш, Матотаупа? — обърна се Дългото копие направо към него. — Ние бихме могли да представим на тези хора тук боя за лисичата опашка — трима от каубоите, с които те разполагат, срещу нас тримата. Това би било истинско удоволствие!
Матотаупа сви устни.
— Мога ли да задам един въпрос на този бял човек?
— Разбира се!
— Защо той е оповестил номера с индианците и го крещеше из целия град, щом е знаел, че тази трупа е напуснала вече цирка?
Облеченият във фрака мъж изпадна в известно затруднение.
— Вожде на дакота, това е търговията, това прави търговията! Така става то. Номерът на дакота беше отпечатан, аз трябваше да пусна плаката, а след това трябва да обявявам онова, което е писано на плаката… освен това нашият отговорник на индианската трупа отиде да ги доведе! Може би ще успее! Надявам се, че ще успее. Най-късно до утре трупата ще бъде тук! Въпросът е да ни се помогне само за днес!