— Защо тогава белият мъж не промени реда на номерата и не ни покаже най-напред лъвовете и тигрите и мъжа върху въжето! Каубоите му могат да излязат накрая…
— И вие заедно с тях, вожде, нали?
— Ще си помислим.
Думите на Матотаупа прозвучаха съвсем отблъскващо. Той беше готов да каже „не“, ако не се опасяваше, че ще прояви нелюбезност към Дългото копие.
— Аз ще се надявам! — отвърна човекът във фрака. — Ние имаме за през зимата един прекрасен разузнавач и каубой при нас, един млад човек, великолепен. Той е водач на индианската и каубойска трупа. Ако се върне преди края на представлението, ще го пратя при вас! На него няма да можете да устоите.
— Как се казва той?
— Той още не е известен, вожде, ала има голямо бъдеще. Буфало Бил.
Дългото копие повдигна рамене. Той не знаеше това име. Не можеше да става дума за участника в боевете с петли Бил. Хора с име Бил имаше колкото пясък в морето.
Антрактът вече беше към края си. Касата беше отворена и по време на антракт, затова дебелата руса дама седеше във вагона с касата.
Джим се върна в ложата в прекрасно настроение. Той не сподели причината за своето добро настроение по свое желание, пък и никой не го попита. Дългото копие обаче му разказа за разговора с мъжа във фрака. Джим се запляска силно по бедрата.
— Човече божи, това се вика работа! Това се вика работа! Самият Буфало Бил! Аз го познавам, виждал съм го по време на земемерната работа през лятото. Фурия момче, в него има бъдеще. Още е съвсем млад, ала от него ще стане нещо! Любопитен съм дали ще може да върне индианците отново в цирка. Те стачкуват, както чух. Искат да им определят заплата.
— Та нима не им се плаща заплата? — Художникът беше възмутен.
— Плащат им ту една, ту друга, според случая. Удържат им за яденето, наем, задето живеят във фургона, и хубавото облекло, което им е необходимо, за да излизат на манежа. Оттам насетне почти нищо не им остава. Но те сигурно пак ще се върнат. Буфало Бил умее да се оправя с индианците.
Матотаупа помоли да му преведат какво беше казал Джим. Искаше Дългото копие да му го преведе, защото се страхуваше, че Джим няма да повтори на езика на дакота съвсем точно онова, което беше казал на английски. Дългото копие преведе дума по дума.
— Ние няма да отидем на манежа. Аз казах, хау! — беше заключението на Матотаупа.
Оркестърът свиреше вече, високата решетка, която трябваше да пази публиката от хищните животни, беше издигната. Едрите грабливи котки влязоха през решетъчния тунел и насядаха по посочените им стойки. Беше смесена, сложна за укротяване група от хищници — четири лъва и два царски тигъра. За да държи в напрежение нервите на зрителите, звероукротителят дразнеше животните с резки къси подвиквания и с ударите на кожения си камшик. Те му отговаряха с рев и удряха с лапите си, щом той се приближеше към тях. Той държеше дълъг прът, който протягаше към животните, и те го удряха с лапите си. По пръта личаха многобройни следи от ноктите и зъбите на животните.
— Бело! Бело!
— Уааа — уааа!
— Тигра! Тигра, Тигра!
Тигрицата озъби прекрасната си челюст и показа големите си резци. Тя не изрева, само изръмжа силно. Удари разярено пръта и захапа дървото.
Дресьорът беше нервен. Харка видя капки пот по гримираното му лице. Сега един от помощниците му подаде през решетката горящ обръч. Дресьорът заповяда на най-хрисимия от четирите лъва да скочи през обръча. Животното се подвоуми, ала след това се приготви и скочи, изпъвайки тялото си надълго, преминавайки съвсем лесно през обръча, който го беше изплашил само поради пламъците.
Останалите три лъва бързо последваха примера му.
После звероукротителят хвърли камшика, извади един голям пистолет и стреля във въздуха. Ръмжейки глухо, мъжкият тигър слезе на манежа. Дресьорът стреля повторно и едва не опърли кожата на животното. То скочи с отпусната елегантност, в която на Харка се стори, че долавя мъка и презрение. Съвсем други скокове би правил този тигър на свобода! Господар на джунглата, сега пленен, поставен зад решетки, гонен от удари на камшик и пистолети за развлечение на зрителите! Сърцето на момчето заби по-силно от умиление към тигъра. Такива животни би трябвало да се гонят на лов, ала не да ги карат да правят детински скокове! Той щеше да помоли след това Дългото копие да му разкаже къде живеят подобни тигри.
Последна на ред беше тигрицата. Останалите пет хищника вече седяха отново на местата си, ала бяха неспокойни и също така нервни като звероукротителя с черната копринена блуза, под която той носеше тънка ризница.