Беше през нощта след едно представление. Шатрите вече бяха свалени и натоварени, фургоните готови за тръгване. Матотаупа и Харка лежаха в своите хамаци.
— Заминаваме за Минеаполис — каза Матотаупа на сина си. — Аз го открих на картата. Градът се намира на горното течение на Мисисипи, в Минесота. Оттам ние ще отидем в прерията и в горите.
Харка бе обладан от такова радостно чувство на освобождение, че не можа да каже нито дума. Най-после, когато фургонът вече пътуваше и хамаците леко се олюляваха, той каза:
— Да, татко.
ПОСЛЕДЕН ИЗСТРЕЛ
От търговията с жито и от работата на мелниците градът но горното течение на река Мисисипи бързо забогатяваше. Той нарастваше със същото темпо, както много градове след свършването на Гражданската война, и в района му бяха построени вече не малък брой къщи и вили на заможни граждани.
В една от вилите, принадлежаща на богата възрастна дама и оградена с разкошно поддържана градина, един прозорец беше отворен, така че пролетният въздух нахлуваше в стаята. Пред масата седеше малко момиченце, съвсем само, и пишеше със зачервени бузки домашно по краснопис в своята тетрадка, съвсем точно по чертата, всички буквички еднакво високи, изписани с тънко и дебело. На отворения прозорец имаше цветя, една пчела жужеше, привлечена от сладкия мирис, ала малкото момиченце не виждаше и не чуваше нищо, То пишеше. Не чуваше дори приглушеното бавно тракане на часовника. Не обръщаше внимание дори и на гласовете, долитащи от съселната стая. То беше принудено да съсредоточи цялото си внимание върху своето домашно. Веднъж само детето отметна с нетърпелив жест една руса къдрица, която непрекъснато падаше на челото му. Слепоочията му бяха овлажнели от напрежение. Напишеше ли една-единствена буквачка грозно, детето нямаше да може да отиде на цирк.
Така беше казала леля Бети. Леля Бети не желаеше Кейт да отиде на цирк, макар че бащата на Кейт беше дал съгласието си. Затова лелята щеше да прегледа домашното по краснопис със строги очи и ако намереше да направи и най-малката забележка, момиченцето трябваше да се лиши от едно голямо удоволствие. Ала татко щеше да се върне скоро, той беше излязъл само до града и може би щеше да успее да промени решението на леля Бети, ако то беше неправилно.
Точка! Най-после се свърши! Кейт погледна упражнението по краснопис и беше много доволна. Сега тя чу жуженето на пчелите, песента на птиците в градината, ударите на часовника и шушукащите и усилващи се гласове в съседната стая. Леля Бети имаше гостенка — една нейна стара приятелка. Кейт се облегна назад и се замисли коя ли рокличка ще си облече за цирка. Татко щеше да донесе билета за ложа, това беше сигурно. При това татко съвсем нямаше толкова много пари, колкото леля Бети. Ала той не обичаше да показва, че е по-беден. То и не беше негова вина, това беше сигурно. Виновни за това бяха индианците, тия дакота. Тези разбойници и убийци бяха изгорили по време на тяхното ужасно въстание фермата на баба и в Минесота и татко никога вече не беше чул нещо за баба. От пожара семейството беше обедняло. Малкото момиченце Кейт знаеше това не защото се интересуваше особено много от парични въпроси, а защото леля Бети му го разказваше всеки ден. Леля Бети беше вдовица на един много богат собственик на мелници. Тя беше взела останалата без майка Кейт при себе си, след като бабата, която бе възпитавала дотогава Кейт, бе загинала по време на въстанието. Според мнението на леля Бети Кейт беше възпитавана погрешно във фермата в Дивия Запад. Сега трябваше много да се работи в това отношение.
Бащата на Кейт беше офицер и през годините на Гражданската война момиченцето го беше виждало много рядко. Но сега той беше в отпуск по здравословни причини сред семейството си и скоро щеше да се върне от разходката си в града. Той щеше да разреши и Кейт да дойде на цирковото представление, разбира се, на следобедното.
Беше петък.
Сега леля Бети говореше много високо в съседната стая.
— Ах, ти ще вземеш Дъглас дори на вечерното представление? Наистина той е момче, това е съвсем друго нещо! Ала нашата малка, нежна Кейт, която е трябвало да преживее вече такива ужасяващи сцени, нея човек трябва да я пази! Аз не мога да разбера баща й. Наистина това е гала-представление, двойни цени за вечерта! Доброто общество ще отиде, изглежда, че циркът е реномиран. Ала тази ужасна идея да се представят тук пред нас сиукси, тия дакота, тия убийци и подпалвачи! Не се съмнявам, че простолюдието именно за това отива. А аз, като си помисля само за щетите, които ни бяха причинени от подпалването на фермата! Кейт стана една, така да се каже, сладка малка просякиня, моето хранениче, нали ме разбираш? И сега ние ще вървим да гледаме тия хора — какво казвам — хора! — тия бандити, които са подпалили една ферма! Смятам, че това е немислимо и съвсем непедагогично, пък и впрочем аз съвсем не вярвам, че Кейт ще напише достатъчно добре своето домашно по краснопис с такова прилежание, че да заслужи подобна награда… моля ти се, гала-гала-представление с двойни цени! Моят племенник е разсипник, за жалост той съвсем не умее да се примирява с намалелите си материални възможности. Ей сега ще донесе билетите…