— Нима едва сега е отишъл за тях?
— Точно така. И това ако не е рано! Предварителна продажба!
— Билетите за следобедното представление отдавна вече са разпродадени, Бета. То е и по-посредствено, не е като за нас. Номерът с дивите животни се представя само вечер, а също и някои други сензационни номера. Така или иначе, въпрос може да става само за вечерното представление.
— Тогава естествено без Кейт!
— Дъглас ще съжалява много.
— Съжалявам, Ан, но човек не бива всякога да отстъпва на децата. Трябва да има принципи. Принципи! Само тогава се оформят характери.
По бузичките на неволната малка подслушвачка в съседната стая потекоха сълзи. Тя на драго сърце би разкъсала домашното по краснопис. Ала и това не смееше да направи, защото след това леля Бети щеше да разправя всеки ден на татко колко лошо е възпитана дъщеря му и щеше да му отрови цялата отпуска. Колкото и малка да беше, Кейт все пак беше принудена да се запознава още отсега с различните страни на човешкото поведение и да се съобразява с тях.
Тя видя през прозореца, че татко и се връща у дома. Той беше среден на ръст и строен. Униформата му беше безукорна, макар и не съвсем нова, той много си я беше пазил. Светлосините му очи вече бяха забелязали Кейт през прозореца и той се усмихна бегло. Момиченцето възсия и бързо се опита да отстрани следите от сълзите по лицето си.
Когато повикаха Кейт в съседната стая, татко вече беше подал букет цветя на леля Бети и тя му благодареше наистина зарадвана, ала така надуто, че Кейт се ядоса. Приятелката й, госпожа Ан Финли, пооправи рокличката на Кейт, докато леля Бети сложи цветята в една ваза. Присъствието и умерената любезност на Самюел Смит видимо подобриха настроението на двете дами. Косите на Смит бяха станали снежнобели след онази ужасна нощ, когато той не можа да намери повече своята майка в горящата ферма, а детето си едва след дълго търсене. Белите коси контрастираха с още младежкото му лице. Хора, които никога не бяха преживявали нощ на ужас, смятаха случая на Самюел Смит за твърде интересен.
— Взех билети, наистина за вечерното представление, ала то ще бъде и много по добро — тъкмо казваше той. — Дори успях, лельо Бети, да взема за нас съседната ложа до ложата на семейство Финли — да, аз срещнах мистър Финли по пътя. Така децата ще могат да седят едно до друго.
— Но, Самюел! Нима те разбирам правилно? Да не би да искаш да вземеш Кейт на вечерното представление?!
Госпожа Финли се намеси:
— Но наистина, каква прекрасна идея сте имали да вземете съседни ложи!
— Действително, действително, Ан. Прекрасно. Аз мисля само … Кейт … и … и това възбуждение вечерта! Детето няма да ми спи после цяла нощ!
— Неделята е съвсем наскоро, богослужението започва едва в десет часа — каза примирително Смит. — Аз разбрах, че щели да представят много симпатичен детски номер „В градината на лорда“, тъкмо за Кейт. Освен това тя ще има възможност да види и коне, тя самата вече може да язди.
— За жалост, за жалост! Но както ти искаш, Самюел, ти си бащата! Съседни ложи за нас и за семейство Финли — това наистина е превъзходна идея!
Смит остави дамите след няколко любезни думи отново сами и влезе заедно с Кейт в съседната стая, за да види домашното й упражнение.
— Ти наистина си го написала прекрасно!
Кейт се изчерви.
— Ти поне всякога си справедлив — каза тя. — Много се старах.
— Нали няма да се изплашиш, детето ми, когато се появят индианците? Иначе ше трябва да си отида заедно с теб преди последния номер. Можем спокойно да се откажем от него.
— Аз не се страхувам от нищо, татко, когато ти си при мен. Съвсем от нищо. Само когато съм сама ме е страх. Пък и в цирка сигурно няма да се появят същите онези лоши индианци, които подпалиха нашите ниви. Те нямат право да дойдат в нашия град! Има и индианци християни и добри хора.