— Става — отвърна Матотаупа, без да се подвоуми.
— Белите мъже ще искат да ни попречат.
— Те ще се опитат, ала вие трябва да бъдете хитри. Вие сте малко на брой. През нощта, докато трае представлението, или когато пукне зората, ще трябва да си отрежете косите — те пак ще ви пораснат! — ще трябва да облечете дрехи като белите мъже, а след това ще излезете и ще се пръснете. Вие познавате местността тук и бързо ще се намерите отново.
— Ние не разполагаме с дрехи като белите мъже.
— Пеещата стрела ще ви ги купи още днес. Аз ще му дам злато и сребро със знака на гърмящата птица.
— Тогава ние ще чакаме той да ни донесе такива дрехи.
— Хау. Ала и аз имам един въпрос към вас!
— Говори.
— Ще се съгласите ли вие и днес, този последен ден, да опетните името на дакота и да оставите белите хора да вярват, че измъчвате една девойка?
След този въпрос последва дълго мълчание.
— Какво трябва да сторят нашите мъже? — попита най-после старецът.
— Каквото аз ви заповядам. Тази вечер аз ще ви предвождам, когато ще спрете пощенската кола и ще измъкнете девойката.
— Хау, хау! Матотаупа ще бъде нашият вожд. Ние ще му се подчиним?
Старецът и Матотаупа изпушиха заедно една лула, макар че пушенето беше строго забранено в района на цирка. Ала Матотаупа имаше все още тютюн и огниво. Когато изпушиха лулата, Харка стоеше край момчетата, с които участвуваха заедно в номера с магаретата. Матотаупа подаде на Пеещата стрела няколко долара. При това той се ослуша, защото навън в района на цирка настана голямо раздвижване. Хора тичаха насам-натам, разнесоха се викове. Изглежда, търсеха някого. Затова Матотаупа и Харка побързаха да излязат от колата. До преградата, а също и на празното място пред нея все още нямаше никой и те можеха да избързат незабелязано до конюшните. Там разбраха какво беше предизвикало възбудата.
— Тигрицата е избягала! Тигра е избягала!
Харка изтича до клетките на хищниците, за да се убеди сам. Наистина Тигра не беше там. Клетката обаче беше добре затворена.
— Къде е звероукротителят? Роналд, Роналд!
Харка разсъждаваше. След репетицията дресьорът беше влязъл в своя фургон, момчето видя това. Оттам навярно можеше да се намери следа, която да ги насочи накъде да търсят. Докато момчето изтича към фургона, Матотаупа остана при конете в конюшнята. Ако тигрицата се разхождаше свободно наоколо, съществуваше опасност тя да нападне конете. Ала и двата мустанга още не проявяваха никакви признаци на безпокойство, те явно не надушваха хищник наблизо. Отдавна вече бяха навикнали с миризмата на клетките на хищниците, която през първите седмици сериозно ги безпокоеше.
Странно беше, че Франн Елис не се мяркаше никаде. Инак той беше вездесъщ. Може би обаче сега се беше скрил в директорския фургон.
Ако тигрицата вече беше избягала от района на цирка, трябваше да се предупреди полицията. Каква суматоха щеше да настане! И без това бъркотията беше достатъчно голяма, така че Пеещата стрела излезе незабелязано от цирка и отиде на пазар в града.
Харка вече беше стигнал до фургона на звероукротителя. Роналд, който се числеше към звездите на цирка, живееше самостоятелно в половин фургон. Момчето натисна бравата и тъй като вратата се отвори лесно, то влезе вътре. Затвори съвсем тихо вратата след себе си и остана неподвижно. До него стоеше главният надзирател.
Върху сгъваемото легло лежеше Роналд, все още в ризница. Той се беше облегнал на лакът. До него на леглото, което заплашваше всяка секунда да се разпадне, лежеше тигрицата. Тя беше сложила едната си лапа върху гърдите на мъжа, държеше главата си вдигната нагоре, а той я чешеше по шията. Тя затваряше доволно очи. Опашката й си играеше от задоволство. Тя тъкмо беше извила глава, защото чу Харка да влиза. При това погледът й отново падна върху лицето на Франк Елис. Тигрицата изфуча към него. Какви прекрасни зъби, снежнобели до дългия червен език! Съскането й напомняше джунглата и нощта.
Харка беше навел малко глава встрани и разглеждаше Франк Елис, който не беше по-висок от момчето. Двамата бяха високи един метър и седемдесет и два сантиметра. Елис беше блед и прозрачен като бял мрамор. В страните му сякаш нямаше нито капка кръв.