— Стойте съвсем спокойно, съвсем спокойно, Елис — каза дресьорът. — Не ви препоръчвам никак да направите и най-малкото движение. Звярът ще го забележи веднага и ще се хвърли върху вас, тогава сте загубен и аз за най-голямо свое съжаление ще се намеся твърде късно, за да мога вече да ви спася. Ала ако останете на мястото си като статуя, няма да ви се случи абсолютно нищо. А ние ще използуваме времето си. Аз ще мога да ви кажа туй-онуй! Ала, моля, не ми отговаряйте, защото Тигра изпитва отвращение от вашия глас, всяка ваша дума би могла ла я раздразни за непредвидени действия. Та какво всъщност исках да ви кажа: аз действително не знам кой е пуснал Тигра да избяга. Аз не съм сомнамбул, ако съм го сторил, навярно бих си спомнил това. Така или иначе, тя дойде в моя фургон. Животното е интелигентно, нали? Представете си какво би станало, ако тя бе разкъсала нашите най-хубави коне. Можете ли да си представите такъв ужас! Ала тя дойде при мен. Непокорният обитател на бенгалската джунгла като домашна котка! Това е единствено по рода си, неповторимо, сензация на сензациите! Не мислите ли и вие така? Вие би трябвало да се занимаете малко повече с психологията на животните, Елис, всъщност вие нямате понятие от нищо. Вие искате животните да реват, да съскат и да се зъбят, защото вие печелите пари от това, ала защо животните съскат и какво минава през главата на подобно животно, това вие никога не знаете. Вие нямате никакво отношение към животните. Тази заран например нашето раирано котенце действително искаше да ме нападне изотзад и да ми свети маслото, защото беше много ядосано. Не вярвате ли? Затуй, защото никога нищо не разбирате, затова и всякога вземате погрешни решения. Как смятате, не би ли било добре да представим тази вечер номера, който тъкмо сега се разиграва пред очите ви? Аз ви гарантирам пълен успех и ще изляза наистина с „голи гърди“. Както обичате, господин Елис, както обичате. Ще си позволя да прибавя още един малък съвет! По-добре недейте нанася побой тази вечер на индианското момче. Недейте кара и друг някой да го бие, ако вашата собствена ръка ви се стори твърде слаба за това! Недейте прави това. Индианците имат силно развито чувство за достойнство и са отмъстителни. И от тях може да се очаква всичко, както от всеки друг човек, а вие самият имате толкова малко понятие за индианците, както и за тигрите, уважаеми господине. Затова недейте докосва момчето! Инак то ще ви пречука някой ден и тогава наистина би било жалко за едно такова прекрасно надзирателче, каквото сте вие, и то тъкмо сега, когато банката е сложила запор на всички постъпления в касата! Впрочем аз няма да се разделя от моите животни. Ако някой реши да ни раздели, ще настане катастрофа. Аз няма да дам моите животни в ничия друга ръка. Аз съм ги опитомил, когато те дойдоха от свободния живот, когато бяха млади, диви и тъжни. Ние сме свързани — едни с други, разбирате ли това! Аз работя дълго в този цирк, още преди вие да станете главен надзирател! Аз съм израснал в цирка. Но сега достатъчно говорих, пък и искам да си почина малко. Тигра, мое пъстро котенце, разположи се удобно!
Харка слушаше и беше извънредно много радостен, макар че рискът, който Роналд поемаше с тази си постъпка, му беше твърде ясен. Франк Елис също беше хищно животно, коварно животно, а Роналд все пак щеше да го пусне да си върви. Роналд не би убил надзирателя.
Междувременно отвън сигурно бяха разбрали положението, защото Роналд, укротителят, говореше доста високо, та да могат да чуват поне част от думите му извън фургона.
— Хари, моето момче! — каза след това той, като се изпъваше, прозявайки се. — Аз не искам да те задържам повече, защото на теб мястото ти тук е сред онези, които работят. Ти спокойно можеш да си вървиш, Тигра всякога е била добре разположена към теб. Освен това ти можеш да се движиш спокойно и както трябва. Ала моля ви, Франк Елис, не се опитвайте да използувате възможността също да се измъкнете през вратата. Това в никакъв случай не би ви се удало. Виждате ли, аз не съм някакво изчадие. Аз съвсем не искам вие да бъдете нападнат така, застанал пред мен, без броня, макар и не с голи гърди. Аз нямам лошо чувство към вас! Аз действително не искам нищо друго, освен един-единствен път да си поговоря спокойно с вас по въпросите, които ме интересуват, за пръв и единствен път след три години. Та вие никога нямате време. Впрочем моята родина не е Индия, моята родина е Сирия. Хубава страна. Никога ли не сте чували за нея? Ще ви поразкажа малко, за да не ни се стори твърде дълго времето до представлението. Когато довечера дойде моят номер, аз ще взема Тигра със себе си и ще ви оставя да си вървите. Животното знае кога му е редът. Ала преди представлението и при най-голямо желание никой не би могъл да го махне оттук. И така, бъди здрав, Хари!