— Нали казах, реномиран цирк.
Семейството беше измежду първите зрители, които заеха местата си. Съседната ложа беше още празна. Леля Бети извади лориета си, огледа критично лампите за в случай на опасност от пожар й още по-критично останалите зрители, които постепенно навлизаха.
— Семейство Финли обикновено закъсняват — каза тя.
— Но това не става по вина на Ан. Ан е точна. Ала мъжът й! Толкова е неприятно винаги, когато хората са неточни! Запомни това, Кейт. Твоят баща също всякога е олицетворение на точността. Ти можеш да вземеш добър пример от него.
— Сигурно, лельо Бети — отвърна прилежно Кейт, ала мислите й бяха съвсем другаде.
Тя възприемаше от вси страни нови впечатления. Високо горе под купола висяха щанги и въжета, чиято употреба й беше неизвестна. На дървен балкон над входа към манежа се беше разположил оркестърът, който настройваше сега инструментите си. Неясните още гами най-добре отразяваха голямото очакване на неизвестното, което щеше да последва. Облечени в червени ливреи прислужници сновяха наоколо да посочват местата на посетителите, хубави млади момичета предлагаха лакомства.
— Моля те не купувай от тези неща, Самюел — каза леля Бети. — Те само развалят зъбите.
— Както обичаш.
Кейт чувствуваше със сигурния си детски инстинкт, че нейният татко не бе безволев. Той само беше уморен и не желаеше да спори за дреболии. И неговите мисли бяха далеч от забележките на леля Бети.
Леля Бети обаче съжали, че не й противоречат. Тя обичаше да й се оказва отпор в известни граници, за да може след това да се противопостави със своето красноречие. Имаше опасност хубавото й настроение да се изпари, когато за щастие пристигна семейство Финли и зае местата си в съседната ложа.
— Не седим ли твърде близо до манежа? — попита господин Финли, улегнал господин, който беше насочил своите финансови интереси към мелничарството. — Оттук ще бъдем принудени да вдишваме миризмата на животните и потта на артистите, вдигнатия на манежа прах. Това може да бъде неприятно за теб, Ан. Ти нали не можеш да търпиш прашен въздух. Помисли за своята астма!
Докато господин Финли говореше така, малкият Дъглас, който беше няколко години по-голям от Кейт, направи весела гримаса, сякаш вдъхва прах и трябва да се изкиха, забелязана само от Самюел Смит и Кейт. Момиченцето се усмихна, то с удоволствие би се изкикотило, ала такова нещо не биваше да се случи в присъствието на леля Бети. Лелята бе намерила тема за разговор, тя обсъждаше с господин Финли кои са хубави и кои лоши места в цирка, в театъра, а после премина и на парцели за строеж и за мястото в живота изобщо. Господин Финли се отнасяше сериозно към леля Бети, тя беше вложила пари в една мелница, от която той се интересуваше живо, нейното финансово и здравословно благосъстояние се обединяваха в едно за него.
Кейт и Дъглас трептяха от вълнение. Оркестърът изсвири със замах уводния марш и колоната на артистите и животните направи обхода на манежа. Този цирков парад под звуците на музиката, която проникваше в нервите със своя ритъм, направи на Кейт и Дъглас не по-малко впечатление, отколкото беше направило миналата есен върху малкия Харка. Ала любимците, които веднага си избраха Кейт и Дъглас, бяха съвсем различни. Ококорили очички, двете деца гледаха зяпнали балерината-ездачка, която, облечена в балетна рокличка и украсена с блестящи пулчета, с малка коронка в русата коса, се усмихваше, поздравяваше, раздаваше целувки с ръка и заставаше на пръсти в своите пантофки от бяла коприна върху широката задница на белия кон. Кейт веднага се видя в мечтите си в същата роля, а Дъглас си представи как ще скочи като смел майстор-ездач върху коня зад малката принцеса. От горните редици вече се разнесе първото ръкопляскане и двете деца също запляскаха с ръце.
— Не толкова силно! — прошушна предупредително леля Бети. — Една млада леди всякога трябва да бъде въздържана със своето ръкопляскане и трябва да внимава да не привлича вниманието на хората върху себе си!
Смутена в своя прекрасен сън, Кейт сви начумерено устнички. Миг след това обаче вниманието й бе привлечено от другите номера и леля Бети вече бе забравена. Пред тях преминаваха камили и слонове. На врата на първия слон пред младия ездач с тюрбан на главата и прът с острие в ръката седеше една малка маймунка, облечена като момиченце, с поличка, блузка и кърпа на главата. Маймунката имитираше досущ яздещата пред нея балерина, изправяше се на пръсти, махаше с лапа и раздаваше целувчици. Всички деца се разсмяха и дадоха с това сигнала веселието да обхване и възрастните.