— Виж! — извика след това Кейт и импулсивно пресегна с ръчичка през страничната преграда на ложата, за да обърне внимание на Дъглас не само с вика си, но и потупвайки го по ръката.
Леля Бети сграби ръчичката на Кейт и я постави обратно върху скута на момиченцето, където според нея тази ръчичка трябваше да стои спокойно.
Ала Дъглас знаеше вече какво трябваше да види. В колоната се появиха четири прекрасни коня — два черни и два бели — „Истинска арабска кръв!“ — промърмори Самюел Смит, — върху враните коне седяха момчета върху мъжки седла, а върху белите — момичета в дамски седла. Момчетата и момичетата бяха облечени в английски костюми за езда.
— Децата на лорда — промълви Дъглас.
Кейт и нейният малък приятел бяха като хипнотизирани. Деца, деца като тях самите на манежа! Върху бузките на Кейт пламнаха червени петна на радостна възбуда.
Тя съвсем не забеляза, че в този миг трите все още свободни стола в тяхната ложа бяха заети от трима господа. Това съвсем не убягна от вниманието на леля Бети, обаче и тя остана много доволна, тъй като както външността, така и държането на тези господа й направиха впечатление, което тя мислено окачестви като много издържано.
Леля Бети отново бе привлечена към манежа, когато ръкопляскането на публиката я изтръгна от заангажиралите мисълта й в момента наблюдения. Цирковият парад вече бе изчезнал зад изхода на манежа, само по-големият от двамата „синове на лорда“ стоеше още върху танцуващия вран кон в средата на манежа и след едно леко подръпване на юздата и едно едва доловимо подвикване от негова страна конят се изправи на задните си крака и се завъртя веднъж.
— Бива го момчето! — промълви единият от тримата изискани господа в ложата на семейство Смит. — От този материал би могьл да се развие школуван ездач. Ала затова е необходимо време, което ще рече капитал. Предприятието тук е твърде много ограничено в средствата си за днешните изисквания.
— Защо не си сваля цилиндъра, той би трябвало да поздрави сега — подхвърли критично вторият господин.
— Известна несигурност, държи се и с двете ръце за юздата. За да прояви висока класа, момчето трябва да попадне в други ръце.
— Аз не съм на същото мнение. Вижте го, че седи като излян върху коня. Съвсем точна стойка, пък и е съвсем спокоен. Въпрос на режисьорско виждане. Режисьорът е трябвало да научи момчето на маниери.
Леля Бети слушаше всичко това със задоволство, ала Кейт не го чу. Тя самата знаеше да язди и сега не виждаше нищо друго освен това, че едно дете управляваше кон на манежа и съвсем само беше станало център на овациите. Дъглас реши, че ще научи много други ездачески номера. Младият ездач на манежа пусна коня да стъпи на земята и излезе заедно с него.
Обсипани със смешки от клоуна, прислужниците постлаха големия червен тепих. Партерните акробати наизскачаха пред публиката, затъркаляха се презглава напред и назад, скачаха един през друг, наловиха се и построиха пирамиди. Номерът разчиташе само на бързината и още преди зрителите да разберат какво им се представя, акробатите отстъпиха реда на нов номер. Последваха балернната-ездачка, свободната дресура на коне и сцената „Дели на училище“ с малката маймунка. Кейт трябваше да се изкашля, защото не биваше да се смее така високо, както й се искаше да се изсмее на всичко, което маймунката Доли правеше на училище. Когато „учителят“, който днес се представяше от Стария Боб, най-после реши да стане строг, ученичката Доли седна зад него на голямата черна дъска и започна да подражава на всичките му сърдити движения.
— Сладко, но съвсем непедагогично — заключи леля Бети, след като дотам се беше забравила, че даже се засмя.
— Аз не си представям, че Кейт би изпаднала някога в положението да подражава на подобна сцена — успокои я Самюел Смит с неподвижно лице.
Леля Бети го погледна отстрани. Понякога тя действително не знаеше какво всъщност мислеше Самюел.
Според програмата, с която господин Финли бе успял да се снабди, като последен номер преди големия антракт щяха да се появят „Децата на лорда“. Прислужниците домъкнаха един декор, представляваш фасада на замък и градина. През зимата, посред най-жестоката конкурентна борба, Стария Боб бе бръкнал в собствения си джоб, за да придаде на своя номер още по-достоен вид. Децата отново се появиха на коне, върху техните врани и бели коне. Скочиха на земята, момчетата без ничия помощ, а двете момичета поддържани от двама прислужници. Момичетата откопчаха жакетите на дългите си ездачески костюми и сега останаха на сцената, обути в малки ботушки със завити кончове, малки панталонки с дантели, елечета и блузки, по фигура и вид „две малки Кейт“, докато Дъглас веднага видя себе си в лицето на по-голямото от двете момчета. Децата започнаха да се разхождат из градината, в това време на манежа изтичаха четири магарета, без самари и без хамути, и по предложение на едното от момичетата децата яхнаха животните.