Госпожа Финли също се прехвърли в ложата при леля Бети. В ложата, където седеше тя, върху столовете четвърти, пети и шести бяха заели места някакви личности, които според нея не вдъхваха доверие: един мъжки индивид и две фрапантни, ала неправеши много солидно впечатление женски личности. В тези крайгранични градове на цивилизацията човек никъде не можеше да се скрие на сигурно място от простолюдието! Може би този едър човек с предизвикателен вид беше някой златотърсач, намерил добра находка, който можеше да си позволи, без много да му мисли, да заеме място в същата ложа с едно семейство с предци! Госпожа Финли беше доволна, че може да се освободи от тези съседи по място поне по време на антракта.
На манежа вече издигаха голямата клетка за номера на зверовете, който щеше да последва веднага след антракта, внасяха стойките за животните, наместваха обръчите.
— Дали тази слаба решетка би могла действително да ни защити в случай на опасност от бенгалски тигри, Ан?
— Не, разбира се, госпожи — обади се нецивилизованият мъж с дръзкия изглед от съседната ложа, без да са се обърнали към него. — Но в случай, че някой от зверовете се разяри, аз направо ще го застрелям. Бъдете съвсем спокойни!
Леля Бети извади шишенце одеколон и разтри леко лицето си, по-малко от страх пред зверовете, колкото от желание да постави нахалния човек на мястото му.
Харка се беше оттеглил в малкото помещение във фургона, където той живееше заедно с баща си, и бе намерил там и Матотаупа. Момчето смъкна ездаческия костюм, изтри грима, разплете плитките си, така че косите отново се разпръснаха по раменете му, и скочи в хамака, където се сви на кълбо като таралеж, който не иска околният свят да види нищо друго от него освен бодлите му. Вече от седмици насам настроението му всякога се разваляше, след като изиграваха номера с магаретата. Сега магаретата не му се струваха вече комични, а жалки, облеклото му — срамно. Язденето със седло и стремена му костваше напрежение и много внимание, тъй като той трябваше да се учи сега на новата стойка и на ново разпределение на тежестта, която предполагаше нов начин на установяване досег с животното, различен от язденето без седло, както беше навикнал той. След като номерът с магаретата бе изучен до последната подробност, той вече съвсем не го интересуваше. Противно му беше всеки ден да върши едно и също и когато жителите на тези шумни и миришещи на лошо градове на белите мъже ръкопляскаха на „сина на лорда“, той с най-голямо удоволствие би смъкнал цилиндъра от главата си, за да им докаже, че е син на вожд и че мястото му е в прерията.
Днес този конфликт трябваше да се разреши по някакъв начин, ала Харка още не знаеше как. Баща му не му беше казал какво смята да предприеме на края на представлението.
Сега обаче Матотаупа каза на сина си:
— Приготви се, Твърдокаменни Харка, и иди при Роналд. Той има нужда от теб.
Това беше приятна новина. Харка обу набързо брича! си и мокасините и изтича към фургона на звероукротителя. Когато влезе вътре, свари същото положение, както през деня. Роналд тъкмо в момента палеше малко непохватно лампата с една ръка. Тази ръка все още го болеше от удара с лапата по време на репетицията. Франк Елис стоеше опрян на стената. Потта отново бе засъхнала по лицето му.
— Хари — каза Роналд, — след двадесет минути започва моят номер. Днес аз ще го изиграя по съвсем нов начин, ще направя една импровизация. Обмислих всичко основно, тъй като най-после днес имах време и спокойствие, и го разказах и на господин Елис. Той прояви съгласие с всичко. Дръпни сега завесата тук на края на леглото ми, за да не вижда Тигра повече господин Елис. Щом дръпиеш завесата докрай, Франк Елис трябва веднага да се измъкне през вратата и по възможност да не се мярка никъде, където Тигра би могла да го надуши. Инак не гарантирам за нищо. Звярът е съвсем безогледен — резултат от непоследователното отношение, което бях принуден да проявявам към него през последните години. Аз обясних всичко това на господин Елис. Човек също става коварен, когато ту го хвалят, ту го ругаят. Но това само между другото. Щом Франк Елис се скрие на сигурно място, ти ще се погрижиш след първия звънец всичко живо да изчезне от района наоколо, също и момчетата от конюшнята. После аз сам ще отведа Тигра до тунела.
— Добре.
Харка издърпа завесата така спокойно, сякаш затваряше у дома отвора на шатрата. Тигра погледна внимателно към момчето, ала не се помръдна.