— Да, татко.
Под купола на цирка, чиито чергила се издуваха леко под надигналия се вечерен вятър, цареше тържествено настроение. Всеки беше доволен от предложеното му срещу купения на двойна цена входен билет удоволствие и очакваше да види още по-добри номера. Като заместник на Франк Елис беше определен облеченият във фрак дресьор на коне, който се беше опитал през пролетта по време на антракта да завербува Харка за цирка. Днес той не беше имал още възможност да се ядоса за нищо и не бе имал много работа като заместник на главния надзирател. Представлението вървеше като по вода. Първата особена мярка, която заместникът взе, беше нареждането всички момчета от конюшнята и прислужници, които в момента можеха да се откъснат от обичайната си работа, да застанат край подпорните колове и въжетата, които поддържаха огромния шатър. Местните хора, които добре познаваха дъха и вятъра по горното течение на Мисисипи, бяха разпространили из града предупреждението, че има опасност от буря.
Междувременно на манежа се появиха слоновете, които правеха впечатление с огромната си маса и сила, подчертани още по-силно от противоречието на характерните за тези огромни животни добродушие и сръчност. Нито едно от животните нямаше вече бивниците си. Конферансието съобщи, че през следващия антракт „по всеобщо желание“ ще се даде възможност на присъствуващите деца да пояздят камилите и слоновете. Билети можело да се купят на касата за зоопарка. Дъглас съобщи на баща си само чрез един поглед, че той ще язди слон.
— Такова нещо не подхожда за момичета — каза леля Бети на Кейт. — Освен това ти само ще се изцапаш.
Кейт никога не биваше да противоречи, да се отвръща на възрастни хора, беше също така неприлично, както и да се язди слон. Тя не биваше да плаче, когато можеха да я видят хората. Да се плаче пред хората, беше пък съвсем неприлично. Затова момиченцето седеше безмълвно на своя стол номер две, сложило ръчички в скута си, както подобава, и едва се сдържаше да не се задуши от буцата, заседнала в гърленцето му.
Мечките танцуваха без преграда, водени само за синджир и със завързани муцуни, тюлените играха на топка, която балансираха върху муцуната си. Стария Боб отново се върна на манежа и разсмя дори Кейт. Той си подреди стая по средата на манежа, стол, маса и висок шкаф. Играеше ролята на учен. Разхождайки се замислено, той не мушна огромната носна кърпа, с която избърса носа си, в джоба, а я остави да падне до шкафа. Изведнъж му се докиха отново, той потърси кърпата и помоли децата да му кажат къде я е загубил. От всички страни дойдоха отговори, и през вечерното представление сред зрителите имаше не малко момичета и момчета. Той отново сложи ръка зад ухото си, разбра най-после и каза:
— О! О! Колко далече! Много трудно! — И започна да се катери сред всеобщ смях с помощта на едно въже по тясната страна на шкафа, за да се преметне след това два пъти презглава от шкафа на земята, стъпвайки точно до носната си кърпа.
— О! О! Ето я! Благодаря.
Зрителите бяха радостни и заръкопляскаха.
— Защо да се направи по прост начин, когато може и по сложен! — каза диригентът на оркестъра на немски език на своя пръв цигулар и се усмихна.
Оркестърът се състоеше от немци от Западен Пфалц, синове на бедни родители, които поколения наред изкарваха хляба си с музиката.
Изсвириха следващия валс.
Когато дойде антрактът и с това опасността Кейт да изживее нов критичен момент, Самюел Смит се изправи, кимна на малкото момиченце и го хвана за ръка.
— Остави го него да язди — каза той, — ти няма какво да вървиш да го гледаш. Това е работа за малки деца, които още не са седели в седло. Виждаш ли специалните седалки, които носят? В такива седалки и „децата на лорда“ също не биха седнали. Ела, ние с теб двамата ще отидем още веднъж да се разходим из зоопарка!
Той кимна усмихнато на леля Бети и изчезна заедно с дъщеричката си, единственото същество на света, което обичаше с цялото си сърце. Кейт напълно споделяше мнението на татко си. Жалко, че Дъглас не можа да чуе неговите думи, той вече беше се запътил към зоопарка и касата. Ала той сигурно съвсем не можеше да си представи, че ще го закачат да увисне в такова седло на слона, подобно на кошничката, която леля Бети носи на ръката си.