Когато Смит излезе от шатъра заедно с Кейт, той не се запъти към касата на зоопарка, където вече се бяха наредили момчета и момичета, а се спря за миг и каза съвсем сериозно на своята малка дъщеричка: — Кейт, аз трябва да поговоря по един много важен въпрос с теб и очаквам, че ти ще се държиш като голямо момиче. Ти добре знаеш, че като следващ номер е обявена появата на една индианска трупа. Аз не разчитам много на тези циркаджийски съобщения. Ала плакатите твърдят, че цялата трупа се състояла от представители на племето сиукс-дакота и аз трябва да приема това за вярно. Ние с теб двамата ще трябва да постъпим като детективи и не бива да изпуснем и най-малката възможност да разберем нещо за съдбата на твоята мила стара майка.
Когато чу баща си да говори така, Кейт веднага се отърси от цялото си отчаяние, както човек оставя да падне от раменете наметалото му, което изведнъж се е разкопчало, и за миг се превърна в малкото-голямо момиче, което едва преди година и половина бе изживяло часове на смъртен страх сред самотната ферма. Смит се насочи към директорския фургон, каза на един от минаващите край него прислужници съвсем късо и със заповеден тон, че трябва да разговаря с някого от дирекцията, и тъй като в този миг на всеобща заетост във фургона нямаше никой друг бсвен Елис, отведоха Смит при него.
Самюел Смит поздрави любезно и държейки Кейт за ръка, изгледа около четиридесетгодишния мъж, който стоеше пред него. Елис беше токущо избръснат, беше облякъл чиста риза и сресал косите си гладко с помада. Лицето му беше месесто, бледо, безизразно. На пръста му имаше прекалено голям пръстен. Погледът на бледосините му очи шареше неспокойно.
— Елис… С какво мога да ви бъда полезен?
— Смит… Разрешете да ви помоля за едно сведение, което няма нищо общо с вашата програма.
Като офицер, Смит говореше със заповеден тон, който всякога моментално оказваше желаното въздействие върху Елис.
— Моля. — Елис се помъчи да издърпа от ъгъла удобния стол, на който беше седял досега.
— Благодаря, няма да ви задържам дълго. Един въпрос: индианската трупа, която участвува във вашата програма, се състои от хора от племето на снукс-дакота, нали?
— Точно така, уважаеми господине.
— Знаете ли евентуално от кой клон на племето са тези хора — от източните, или от западните дакота, В откъде изобщо идват.
— Затрупахте ме с въпроси, господине. Доколкото знам, касае се за представители на различни племенни групи. Ала ако разрешите, един момент само, аз веднага ще накарам да ви дадат точно сведение.
Смит все пак седна, а Елис избърза навън, върна се скоро и веднага съобщи:
— Погрижих се за преводач. Ако имате желание да си направите труда да дойдете дотам, или може би аз ще извикам техния старейшнна тук?
— Благодаря, ще дойда с вас.
Елис повика две момчета от конюшнята, да го съпровождат отляво и отдясно, и тръгна — същински тиран, страхуващ се от опит за нападение — заедно със Смит и Кейт към колите на индианската трупа, Там Пеещата стрела вече стоеше край помощник-надзирателя Луис, за да превежда.
Като представители на индианците бяха дошли старецът и други двама бойци, дълги като върлини. Момчетата от конюшнята бяха донесли фенери и сега светлината им пробягваше пред тях.
Смит започна да говори:
— Към племената на дакота ли принадлежите, мъже?
— Хау.
— Дали някой от вас е живял до преди две лета в шатрите на дакота в Минесота?
— Хау. В страната на Западната звезда.
— Ти самият ли, дядо?
— Хау.
— Виждал ли си Червената река и горите, и селищата край нейните брегове?
— Хау.
— Аз търся моята майка, една бяла жена. От миналото лято вече не мога да я намеря.
Старият продължаваше да стои с отворени очи, ала имаше вид, като че погледът му се скрива зад стъкло. Очите му вече бяха съвсем безжизнени.
— Къде е живяла бялата жена?
Смит описа мястото и вида на фермата. Старецът изслуша всичко, заговори на езика на дакота със своя другар, без Пеещата стрела да преведе това, и после каза:
— Ние ще повикаме нашия син, брата на Големия вълк.
Като мълчалива слушателка, на Кейт направи впечатление това, че индианецът не спомена името на онзи, когото отидоха да повикат.
Пеещата стрела влезе в едната от колите и скоро се върна с повикания. Смит повтори накъсо каквото имаше да каже за фермата, а също така и това, че беше намерил дома и нивята си опожарени. Малкото момиченце, което той сега държи за ръка, останало да се лута наоколо безпомощно.