— Не — отвърна Четан с потиснат, почти гузен, приглушен глас, — не сме видели нито него, нито другаря му. Възможно е дори да не са били само двама, а трима души, но ние не сме ги видели. Изглежда, те са се промъкнали покрай нас чак до лагера и когато намерихме една следа и забързахме назад, те също са се отдръпнали. Отново са минали покрай нас, без да ги видим, и аз вярвам, че и те не са ни видели. Възможно е обаче някой от тях да е видял нашите следи, така, както ние видяхме техните, и ние просто сме минали едни край други.
— Това наистина е смешно и не ви прави много чест! Значи, ние не знаем от кое племе са непознатите червенокожи?
— Не, не знаем, ала непознатите бойци трябва да са видели, че нашият бивак е на дакота.
— Харка продължи да разглежда следата замислен.
— Може да са били дакота, дошли на разузнаване, или чейени.
— Дакота или чейени, или пани, ала ние не знаем какви.
— Наблюдаваме ли сега тези непознати съгледвачи?
— Следите им се прекъсват и ние не можем да ги последваме без старателно търсене. Това изисква много време. Затова моят баща отиде в бивака да се съветва с нашия боен вожд. Междувременно съгледвачите, които смениха Летния дъжд, Шонка и мене са долу на юг и оглеждат околността дали не се мярка нещо подозрително. Но те още не са имали възможност да ни пратят нови съобщения.
— Ако непознатите съгледвачи са от някое племе на дакота, те биха дошли открито в нашите типи още щом са видели, че ние сме дакота — продължи гласно разсъжденията си Харка.
Племето дакота — думата означава „Седемте огнени съвета“ — се дели на седем големи клона, които от своя страна също се разпадат на многобройни групи и малки групички според изискванията на ловджийския живот. Мечата орда се числеше към живеещите в западните райони тетон-дакота, и то към групата на оглала.
— Дори и да са били дакота, те може би са искали да съобщят за нас на своя главатар, преди да ни се по кажат.
Харка отвърна:
— Не вярвам подобно нещо. Може би са били пани.
— Хората на пани са койоти и страхливи прерийни кучета! — рече презрително Четан. — Те живеят край голямата река Лаплата. Как биха се осмелили да проникнат толкова далеко на север в ловните райони на племето дакота!
— Може би те също са гладни.
— Тъй като ние досега не сме намерили бизони, бизоновите стада трябва да са надолу край Лаплата и в такъв случай хората на пани трябва да имат достатъчно месо.
— Откъде знаеш това? За бизоните не съществува никакво „трябва“. Кой може да им заповядва на тях?
— Гладът, който заповядва и на нас. Но за какво спорим ние с тебе? Следите не ни дават достатъчно данни. Аз не знам много, ти също не знаеш много. Може би съвсем скоро ще излезе наяве кой е бил на прав път в предположенията си. Защото едно е сигурно: чуждите бойци са били тук съвсем доскоро.
— Те не са дошли на кон, а пеша, следователно и сега още не са далеко оттук, дори и да тичат с все сили.
Харка млъкна, защото видя баща си да излиза с Летния дъжд от Заклинателската шатра. Вождът извика двама бойци — Старата антилопа и Гарвана — и отиде заедно с тях и Летния дъжд към своята типи. Така Харка също щеше да има възможност да чуе предстоящото съвещание. Той имаше право да остава всякога в бащината шатра, освен ако нарочно го отпратеха.
И той изостави Четан, изтича бързо край шатрата на вожда, за да не направи много силно впечатление, и се вмъкна вътре през отвора на шатрата, преди още бойците да влязат. Мина в дъното на шатрата и седна до майка си, баба си, братчето и сестричето.
Матотаупа влезе заедно с тримата бойци. Вождът не откри някакво официално съвещание. Мъжете само напълниха късите си лули, както правеха в случай на кратко допитване.
— Вие знаете в какво се състои работата — започна Матотаупа. — Ние всички предполагаме, че това са били пани, дошли на разузнаване. Щом тия лаещи псета, които си врат носа навсякъде, са някъде край нас, те ще ни нападнат.
— От това само ще си разбият носовете, а скалповете им скоро ще увиснат на нашите прътове! — каза самонадеяно Старата антилопа.
Матотаупа хвърли към него укорителен поглед, защото не беше прието ползуващият се с най-малко уважение в групата на съвещаващите се пръв да отговори вожда. Старата антилопа сведе засрамено очи към земята.
— Ние трябва да бъдем готови за бой — заговори Гарвана. — Може би тия смърдящи плъхове ще се нахвърлят да ни захапят още преди ние да сме изровили бойната секира според обичая на дедите ни. Щом се мотаят из нашите ловни райони, те знаят, че и ние ще пуснем стрелата си срещу всеки от тях, когото забележим.