Харка наостри слух, когато дочу нов шум. Той беше още много далечен, ала се приближаваше и съвсем ясно беше предизвикан от бързото препускане на ездачи. Оповестеният от съгледвачите неприятел вече се приближаваше!
По заповед на вожда жените взеха всички деца от плазовете на конете при себе си и откачиха плазовете. По-добре да изгубят имуществото заедно с шатрите, отколкото живота си. Без багажа жените също се превръщаха заедно с децата в случай на опасност в бързо подвижни ездачки. Изсушеното бизоново месо, както и сушените корени и горските плодове, които представляваха техните запаси в случай на нужда, жените носеха със себе си в кожени торбички.
Предвещаващият опасност шум от неприятелските ездачи се приближаваше с невъобразима скорост. По ливадите мустангите можеха да развиват пълната си бързина. Харка, който стоеше край жените и децата, беше вперил напрегнато очи на запад. Оттам се носеше шумът на приближаващите се в бърз галоп конници. Неприятелските ездачи се появиха върху билото на един хълм, подредени в редица. Харка също можа да ги забележи, макар да бяха твърде далеч и да се виждаха в перспектива съвсем дребни и още неясни. Неимоверно зорките и опитни очи на ловците обаче забелязаха как чуждите бойци изправиха конете си на задните им крака и размахаха заплашително копията си. Те все още бяха твърде далеч, за да могат да ги обстрелват със стрели.
Тогава се случи нето страшно и ужасяващо. Изплюшя гръм, какъвто Харка никога в живота си не беше чувал. Майката на Харка се хвана за гърдите и направи движение, сякаш щеше да падне, юздата се изплъзна от ръцете й. Харка насочи своя кон край животното, върху което седяха майка му и сестра му, и понечи да подкрепи майка си. В този миг разбра, че тя се отпусна в ръцете му мъртва и с изцъклени очи.
Той едва успя да я задържи, ала се напрегна. Скочи, прехвърли лявата си ръка през юздата на своя кон и после с голямо усилие отпусна мъртвата си майка на тревата. И ето тя лежеше пред него и макар че момчето разполагаше само с частица от секундата, за да погледне майка си, лежаща така край него, нейният образ се запечата за цял живот в сърцето му. От гърдите й се проточи тънка червена ивица кръв. Съразмерното й, още младо лице, беше съвсем бледо.
Уинона извика силно и понечи също да слезе от коня, ала Харка я принуди да остане там и да върви редом с жените. Той сам отново скочи върху своя жребец. Очите му горяха и бяха сухи. Чу се още един изстрел, същият като първия, и Харка долови някакво свистене. В същия миг Летния дъжд изрева: — Мацаваки, мацаваки!
Това означаваше „тайнствено желязо“ и Харка се изплаши, ала в същото време бе обзет от безмерно и ужасно озлобление, задето враговете бяха убили майка му. Той погледна към баща си и останалите бойци, които трябваше да отмъстят за неговата майка.
Междувременно неприятелят се беше приближил на един хвърлей стрела. Ездачите се готвеха да се хвърлят в бой. Мъжете на Мечата орда също се бяха изравнили в една редица. Всяка страна можеше лесно да огледа и преброи противната. Дакота стояха с четиридесет и двама бойци срещу шестдесет и седемте бойци на пани.
Мъжете на Мечата орда трябваше да внимават да не се поддадат на надмощието на врага в предстоящия бой.
Харка гледаше втренчено групата на неприятеля. Бойците на пани в този миг бяха облечени също като мъжете на дакота, когато отиват на бой — само с набедреник. Разтритата им с мас кожа блестеше на слънцето. Червената украса, която говореше за бойното им настроение, разкриваше лицата им. За разлика от дългите коси на дакота техните черепи бяха гладко обръснати. Само на темето на всеки пани подскачаше предизвикателно скалповият кичур. Някои от вражеските ездачи изопнаха лъковете си и сложиха стрели, други отново размахаха заплашително копията си.
Харка потърси главатаря на неприятеля и бързо го разпозна по снопчето орлови пера, което той носеше в косата си, и по опасното оръжие, с което беше убил майката на Харка. То беше една дълга цев с голяма дървена дръжка и Харка видя как вражеският главатар натъпка нещо с една пръчка в цевта. Сега момчето виждаше за първи път огнестрелно оръжие, пушка, която се пълнеше откъм дулото.
В отговор на изстрела на водача на пани Матотаупа изкрещя резкия боен зов на дакота: „Хи-йп-йп-йп-хи-йеее!“
Всички бойци на Мечата орда подеха неговия вик, така че ревът раздвижи спокойния въздух над прерията, както ураган раздвижва водата. Неприятелите отвърнаха, крещейки, и виковете им се блъснаха един в друг. Стадото кучета лаеше и подсилваше обшия шум.
— Вие, кучета от племето на пани! — извика Летния дъжд и гласът му се извиси над неясните крясъци. — Не си мислете, че можете да ни изплашите с вашето мацаваки! Страхливци и крастави койоти! Убийци на жени! Приближете се! Ние ще ви покажем как се бият мъже!