— Възможно е. Занапред аз ще съумея да се овладявам, когато не побеждавам.
Невъобразимо трудно бе за Харка да изрече тези думи пред Харпстена. Ала той ги каза. Те прозвучаха твърдо.
Бащата го погледна замислено.
— Ти отново ще имаш три коня — каза най-после той. — Аз искам това.
— Тогава определи ти, татко, кой ще бъде третият ми кон занапред.
— Добре. Ела!
Двете момчета тръгнаха с бащата през стадото. Матотаупа се спря пред сивия кон, който беше носил Харка през бягащото стадо бизони.
— Ето, Харка Убиецо на вълци Стрелецо по бизони! Този мустанг ще бъде твоят трети кон. Ти добре го язди.
— Татко!
— Какво има?
— Та това е вторият ти най-добър кон! Как ще се лишиш от него?
— Ти си мой син. Вземи го.
Харка пристъпи към животното и постави ръка върху гърба му.
— Няма да мине много време, Харка, и ти ще тръгнеш заедно с нас, когато излизаме на лов за бизони.
— Да, татко.
Въпреки похвалата, която получи, Харка все още говореше стеснено.
Бащата обаче се направи, че не забелязва. Каза само:
— Използувайте днешния ден да свикнете с новите си коне.
После си отиде.
Двете момчета се подчиниха. Всеки отвърза обещания му мустанг и се понесе с него към прерията.
Ала братята яздеха в различни посоки.
Когато денят свърши и припадна тъмната нощ и в шатрата на Матотаупа всички заспаха дълбок сън, Харка се раздвижи под завивките си. Предпазлив като пленник, който иска да избяга, той се измъкна от постелята си и изскочи от шатрата навън. Вързаният пред входа мустанг на баща му се помръдна леко, две кучета се събудиха, ала не излаяха. Харка премина бос между затихналите шатри, спусна се край брега на потока и най-после се отправи към целта си — стадото на мустангите. По това време дежурен край конете беше Четан, Харка знаеше това. Ала той не отиде при своя по-възрастен другар. Минаваше от мустанг на мустанг, докато намери своя стар Пъструшко. Освободи краката му, яхна го и тръгна отначало ходом, а после се понесе в лек галоп през нощната прерия. Язди, докато стигна до една малка долчинка, където едва ли някой от съгледвачите можеше да го наблюдава.
Там скочи от коня, заповяда му да легне и сам прилегна до него, така че да може да му говори на ухото.
И тогава заговори тихо, така нежно, както никога досега никой човек не го беше чул да приказва:
— Пъструшко мой, ние с теб се разделяме. Спомняш ли си, когато бях още малко момче на четири лета и Четан, моят приятел, ме слагаше върху гърба ти? Тогава ти беше още млад и необуздан и четиринадесет пъти ме хвърля в тревата, докато най-после свикнах да се държа здраво на гърба ти. Тъпчеше ме с копитата си, така че нощем не знаех на коя страна да легна и болките непрекъснато ме будеха от сън. Ала аз си бях дал дума, че ти ще станеш моят ездитен мустанг и ти стана. Ти ме носи през прерията и през гората, преминаваше реките, катереше се по стръмни склонове. Ти беше голям боец сред мустангите и когато койотите се осмеляваха да се приближат съвсем близо до нас, ти се бореше с тях с копита и със зъби. Аз те обичам много, Пъструшко, но ти си ми сърдит, задето бях несправедлив към тебе, сега, когато ти вече остаря, и ето аз те изгубих. Сега ти обичаш Харпстена.
Харка притисна глава до врата на коня и очите му бяха пълни с влага. Ала никога друг човек не биваше да узнае за това.
Момчето скочи отново и за миг и пъстрият кон вече беше на крака. Харка се върна с него обратно при стадото.
Четан все още беше там на стража, но и Четан никога нямаше да каже какво бе видял. Той и сега не погледна към Харка.
Момчето се вмъкна отново в шатрата и се уви в завивките си. Стори му се, че Матотаупа се бе раздвижил в своята постеля, ала не беше сигурен. Момчето дълго мисли, преди да заспи.
На следното утро веднага се разнесе новината, че Харка и Харпстена ще яздят вече нови коне и Младите кучета се развикаха ликуващи, че отново ще се организира надбягване с коне. Харка нямаше как да откаже, момчетата можеха да помислят, че той се страхува да не би отново да не успее да пристигне пръв. Затова веднага даде съгласието си. Харпстена също щеше да вземе участие в състезанието като Младо куче. Победителят от предишния ден обаче, синът на Чотанка, се оттегли. Твърдеше, че мустангът му си бил наранил крака. Това сигурно беше вярно. Четан потвърди, че видял животното да куца.
Това не се хареса на Харка. Той започна да убеждава Младите кучета да отложат с няколко дена състезанието, докато победилият предишния ден кон оздравее, ала момчетата не бяха съгласни. Всички горяха от желание да видят как Харка ще язди подготвения за лов на бизони мустанг на вожда, ще язди коня, който беше прескочил набодения със стрели бизон! Харка Стрелеца по бизони трябваше да вземе участие в състезанието и той се подчини, макар и с неудоволствие.