Харка мълча дълго.
— Много от това, което ти казваш, е вярно — рече най-после той, — но на места то е и съвсем погрешно. В огърлицата на твоите думи има много красиви миди, ала една не е хубава. Не знам само още коя.
— Щом се сетиш, кажи ми го.
— Ако все още ще искам да ти го кажа тогава — добре.
Харка беше получил от Къдрокосия Чернокож достатъчно повод за размисъл, ала настроението му някак си се беше развалило. Дължеше се може би на това, че сега той знаеше, че колкото и Къдрокосия да беше приятен и весел, Харка никога нямаше да намери в негово лице съюзник срещу заклинателя. Срещу заклинателя! Когато тази мисъл мина през главата му, Харка силно се изплаши от себе си. Нима той вече беше стигнал чак дотам? Знаеше ли Хавандшита това и дали не беше насъскал вече своите духове срещу него?
Харка се изправи, Къдрокосия също стана. Момчетата тръгнаха обратно към бивака. За откриване на следите вече и дума не стана. Харка добре помнеше пътя, по който бяха дошли с Къдрокосия, и пое обратно. Къдрокосия Чернокож го следваше.
Външно не се забелязваше никаква пукнатина в приятелството между Харка и Къдрокосия.
Трилистната детелина Харка-Харпстена-Къдрокосия и занапред се появяваше всеки ден заедно, също и по време на игрите на Младите кучета трите момчета не се отделяха едно от друго.
Това сякаш дразнеше Шонка, макар че съвсем не го засягаше. Той не беше останал помощник на Хавандшита, а отново се беше върнал в шатрата на Матотаупа. Ала един лъч от голямото уважение, което си беше спечелил заклинателят, падаше върху него и той непрекъснато се движеше като озарен от някакъв особен блясък. Всичко това дразнеше Харка. Така и двамата изчакваха момента, когато отново щеше да им се удаде случай да си премерят силите.
Случаят се удаде при следващото надбягване с коне. Този път състезанието не бе организирано от Младите кучета, а от Червените пера. Следователно Харка нямаше защо да участвува в него, тъй като беше още млад. Шонка не се числеше към ордата, ала беше на същата възраст като Четан и останалите младежи. Червените пера подканиха всички момчета от бивака да вземат участие в състезанието. Шонка даде съгласието си. Той беше наследил от стадото на баща си прекрасни коне.
Когато настъпи определеното за състезанието утро, Шонка отиде при Четан. Харка стоеше встрани, наблюдаваше ги и все пак чуваше всичко.
— Четан — каза Шонка, — ти всякога си бил добър приятел с Харка Стрелеца по бизони. Защо вече съвсем го изостави? Вярно ли е, че изцяло си го оставил на Къдрокосия, от когото Харка не може да научи нищо друго освен глупости?
Четан изгледа момъка отгоре-додолу с не много любезен поглед.
— Струва ми се, че ти не говориш много умно. Шонка — отвърна след това той сравнително любезно.
Всъщност наистина беше вярно, че напоследък Харка биваше много по-малко със своя по-възрастен приятел, отколкото преди. Ала за това имаше оправдание, тъй като Харка беше станал учител на Къдрокосия.
— Както искаш — отвърна Шонка с подигравателен тон. — Все пак Харка би могъл да се присъедини днес към нас, по-големите момчета. Защо и той да не участвува в състезанието?
— Той едва навлиза в дванадесетото си лято.
— Той има много добър кон.
— Да, много добър. Харка ли те помоли да ми направиш това предложение — да участвува и той?
— Не, Харка изобщо не разговаря с мене, той не може да ме понася и е твърдоглавец. Ала аз мисля, че ще бъде правилно да го допуснем да участвува в състезанието. Чух да се разправя, че по-късно той щял да стане вожд на Ордата на червените пера.
— Ще стане… А за състезанието ще поприказвам с останалите момчета. — И Четан се отдалечи, за да поговори с другарите си.
Сега Шонка забеляза Харка, който не се беше помръднал от мястото си.
— А, ето те и тебе! Подслушваше ли?
— Какво значи „подслушваше“? Който не ме вижда, че стоя тук, трябва да е сляп!
— Може би аз съм сляп!
— За някои неща — да, изглежда, че е така. — Харка се отдалечи.
Четан настигна Харка и му каза, че Червените пера са съгласни да го допуснат да участвува в състезанието. Докато при друг случай Харка би се зарадвал на това отличие, сега не искаше и да чуе за него.
— Какво искате от мен? — каза той на Четан. — Нима аз не излязох два пъти в състезанието на момчетата само втори? Каква работа имам аз сред Червените пера? Поканете по-добре победителите от състезанията на момчетата!