Момчетата стояха съвсем мирно. Дори и когато белият чужденец и индианският му придружвач минаха съвсем близо и момчетата можеха да ги разгледат добре, никое от децата не сподели нито дума. Харка гледаше лицето на белия мъж под широкополата шапка. То беше обгоряло от слънцето и затова кожата на лицето му не се различаваше много от индианската. Ала онова, което направи особено силно впечатление на Харка, бяха сините очи и брадата. Харка никога досега не беше срещал човек със сини очи. Косми растяха и по брадите на индианските бойци, макар и съвсем по малко. Мъжете ги изтръгваха с остри ръбести миди като с щипка.
Защо белият мъж не правеше същото? Може би защото имаше толкова много косми около устата и по брадата и се страхуваше от болките при изтръгването.
Но да носиш брада, наистина не беше красиво. На всичко отгоре и космите му не бяха черни, а жълти. Къдрокосия вече беше разказвал на Харка, че белите мъже имали коси с най-различен цвят: черни, жълти, кафяви, бели. Жълтите те наричали „руси“. Жълти коси! Каква гледка! Когато след малко чужденецът ще свали в шатрата тенджерата от главата си, сигурно ще излезе наяве, че и целият му череп е обрасъл с жълти коси! Може би той носи тази тенджера на главата си, защото се срамува. За какво иначе би му притрябвало такова чудо. Полите висяха наполовина над очите му и сигурно му пречеха да гледа.
Белите мъже явно имаха някои неразумни обичаи. От яздене също не разбираха. Как може да си слага човек краката в халки, когато седи на коня! Това само им пречи да се качват и да слизат. На петите на високите си мокасини той беше поставил остри лъскави колелца. Да не би да гъделичка с тях мустанга? Когато ездачът иска да подкара по-бързо коня си, той го смушква с петите в слабините, но не с такава играчка!
Докато Харка размишляваше така, двамата ездачи преминаха с придружаващите ги дакота край подножието на хълма. Сега Харка насочи вниманието си към индианеца. Той изглеждаше значително по-млад от белия човек, който според Харка трябва да беше около четиридесетгодишен. Индианецът яздеше според Харка, както се полага, без седло, без стремена, без шпори. Беше чернокос и без брада, както ходят истинските хора. На врата си носеше огърлица, която много се хареса на Харка. Тя се състоеше от малки лъскави разноцветни камъчета, повечето прозрачни. Мислено Харка веднага намери име за всяко от тях: утринна заря, синя вода, блатна зеленина, обедно слънце. Индианецът се хареса на момчето. Лицето му беше продълговато, сериозно. Той също носеше мацаваки.
Може би на момчетата щеше да се удаде възможност да поговорят с този боец!
Сега ездачите отминаха подножието на хълма. Харка даде знак на Младите кучета да се оттеглят всички заедно. Без да вдигат шум, момчетата се смъкнаха по възвишението откъм невидимата за пристигащите страна и вече наближаваха шатрите, когато групата на чужденците и придружаващите ги дакота влязоха в бивака.
Всички дакота стояха безмълвни, лицата им бяха спокойни и въздържани, както се полага при посрещане на непознати мъже.
Малката група се спря на поляната сред бивака. Матотаупа стоеше пред своята типи. Ездачите скочиха на земята и Непознатата мида съпроводи белия мъж и индианския му другар до вожда. Матотаупа кимна на Непознатата мида да започне да говори.
— Името на този бял боец е Прелетната птица Сръчната ръка Тайнствения жезъл — започна Непознатата мида. — Белите му братя обаче го наричат Дан Морис. Както разбирате от името му Прелетна птица, той идва много отдалеч. Видял е много градове на белите мъже и много племена на червенокожите и е бил гост в шатрите на много вождове. Има мацаваки, с което може да убие всеки враг, ала той обича мира. Дошъл е тук, защото чул, че Мечата орда има най-смелите ловци и най-големи бойци. Пътя му е показал този млад боец и вожд, който вече пет години е негов брат.
Матотаупа разглеждаше чужденеца внимателно.
— Хау… добре — каза най-после той. — Нека Прелетната птица си почине в нашата шатра и ни разкаже чий език му е говорил за мъжете на Мечата орда.
Така чужденците бяха поканени да бъдат гости на главатарската типи. Харка веднага схвана положението и пристъпи към мустанга на непознатия индианец, за да го отведе в стадото, докато Непознатата мида предложи своите услуги на белокожия мъж. Оказа се обаче, че чужденците познават обичаите на прерията и макар че не отказаха предложената им помощ, сами отидоха да видят къде ще пасат и пренощуват конете им. Непознатият индианец натимари двете животни.