Харка остана малко встрани, за да може да наблюдава Жълтата брада. Белокожият беше извадил нещо от джоба си, прилично на бяла кожа, и правеше върху него черти с едно тайнствено жезълче. Когато забеляза, че момчето го наблюдава, белият човек кимна на него и на Дългото копие да се приближат, подаде на Харка да види скицата на мечия танц и накара Дългото копие да му преведе:
— Ето, виждаш ли, момче, така се прави картина. Това не е нищо друго освен картините, които вие сами рисувате по вашите бизонови кожени завивки със синя, жълта и червена боя.
Харка разгледа скицата най-внимателно.
— Възможно е — каза след това той.
Техният разговор беше привлякъл вниманието на неколцина бойци. Липата им помрачняха, ала те не казаха нищо.
Мечият танц се проточи цялата сутрин. По пладне малката група бойци най-после тръгна на път. Към нея се числяха Матотаупа, Дългото копие. Старата антилопа и още един боец от племето. Правата и задълженията на вожда на племето по време на отсъствието на Матотаупа щеше да поеме неговият брат, когото всички наричаха Стрелата с пера.
Прелетната птица Жълтата брада не тръгна с тях Мъжете, жените и децата на Мечата орда били за него много по-важни, отколкото мечката така заяви той усмихнат на потеглящите ловци.
Четиримата мъже препуснаха с конете на запад в прерията, предвождани от Дългото копие. Момчетата съпроводиха донякъде ловците. Когато те се върнаха в бивака, Харка забеляза, че Прелетната птица иска да разговаря с него. Момчето се приближи към художника, който извика Непознатата мида да превежда. Чрез него той помоли Харка да му покаже заедно с Младите кучета индианските игри. Молбата допадна на Харка, тъй като момчетата сами трябваше да си запълнят времето за един, два или три дни, докато се върне ловната група и племето разбере дали са успели да убият големия сив звяр.
Така Харка отново събра Младите кучета да играят на топка. Донесоха малката кожена топка и определиха отворите на шатрите, които щяха да служат за врати. Момчетата надойдоха със своите ясенови пръти, извити на края, разделиха се на две групи и в миг поляната сред бивака, на която до преди малко бяха призовавали духа на мечката, се изпълни с веселите и възбудени викове на играещите деца. Бурни одобрения и силен смях избухваха, когато най-малкият син на Старата антилопа се впускаше с невероятна бързина след топката и често я измъкваше пред самия прът на някое от големите момчета.
След като приключи играта, Харка реши съвместно със Съвета на младите кучета да покажат на чужденеца, който не желаеше да излезе на лов, как момчетата от племето дакота умеят да си служат с лъка и стрелата.
Когато Червените пера забелязаха приготовленията им, те също се приближиха и предложиха любезно ла вземат участие в състезанието. Младите кучета веднага се съгласиха. Харка помоли художника да им нарисува за мишена една сива мечка.
Чужденецът прие с удоволствие. Той пожертвува едно от платната си и нарисува с бърз замах на четката една изправена сива мечка в наполовина естествена височина. Когато поставиха картината далеч от бивака на една голяма поляна, виковете на момчетата наоколо заглъхнаха. Всички загледаха учудено, бойците също мълчаха изумени.
— Духът на мечката — зашушукаха те, — духът на мечката дойде!
Харка също беше станал нерешителен.
— Какво има? — осведоми се белият мъж чрез Не познатата мида, — Не е ли сполучлива картината?
— Твърде сполучлива — преведе Непознатата мида отговора на бойците. Мъжете се страхуват от магията.
— Тогава аз сам ще разваля тази магия — отвърна решително Прелетната птица. — Мъжете на дакота трябва да видят, че никой не бива да се страхува от една картина.
Той влезе в шатрата на вожда, изнесе оттам пушката си и застана на сто метра пред картината. Харка се изправи веднага до него и наблюдаваше как той зареди своето мацаваки и го взе за прицел. Момчето чу изстрела и забеляза ритането на приклада, което не нарани стрелеца.