След като разпита достатъчно, художникът помоли двете момчета сега те да питат него. И двамата веднага зададоха въпроса какво представлява красивата огърлица, която Дългото копие носеше на врата си.
— Тази огърлица … да … деца … нея аз съм я подарил на своя приятел Дългото копие, когато веднъж той ми спаси живота. Преследваха ме неколцина бели бандити и той ме спаси от тези разбойници и убийци. Тя цялата е направена от истински скъпоценни камъни и от две златни зърна. Тук, във вашия бивак, аз спокойно мога да кажа това, защото никой няма да ограби моя приятел, сигурен съм в това. Ала щом влезем в допир с белите мъже, ние винаги казваме, че огърлицата няма никаква стойност, че е направена само от стъклени камъчета и месингови зърна. Така разбойниците и крадците ни оставят на мира. Какво още искате да знаете?
Харка се срамуваше да зададе следващия си въпрос, ала Жълтата брада го насърчи и момчето попита защо Дългото копне — за когото казваха, че бил вожд — е напуснал племето си, за да тръгне да пътешествува с Жълтата брада из прериите. Че кой води сега мъжете на чейени на лов, кой брани шатрите им от враговете и кой ръководи Съвета на бойците край Съвещателния огън?
Не беше лесно за белия мъж да отговори на този въпрос, не само защото речникът на Непознатата мида и на Къдрокосия на езика на дакота беше още съвсем ограничен. Той трябваше да каже много неща, които породиха мрачни мисли у Харка.
— Моят приятел Дългото копие живееше с част от хората на чейени в един резерват — започна разказа си той, обмисляйки всяка дума. — Това е една земя, където могат да живеят само индианци. Белите мъже са им я дали. Никой бял човек няма право да влиза в тези райони, ако няма разрешение от Великия баща на белите мъже във Вашингтон, ала и никой индианец няма право да ги напуска без подобно разрешение. Индианците, които живеят там, не ходят на лов, а получават храната си от Великия баща, освен това те отглеждат опитомени бизони и садят растения, които се ядат. Те не водят войни, нямат и за какво много да се съвещават, защото всичко за живота им е решено от други.
— И Дългото копие не е искал да остане там, така ли?
Той копнееше за дивата прерия. Аз бях получил разрешение да посетя резервата и Великия баща — ми разреши да взема Дългото копне със себе си.
— Да… добре — каза Харка и си спомни сериозната печална гънка край устните на човека от племето на чейени.
Дългото копие беше млад вожд, напуснал шатрите на своето племе, защото не искал да живее там, където мъжете не бива да ходят на лов, да се бият, да се съвещават. Такова нещо съществуваше — такова пленни-чество на червенокожите. Хавандшита беше разказвал на момчетата веднъж за това, ала не много ясно и Харка го беше изслушал като някаква легенда. Сега обаче той беше видял един червенокож, който идваше от такова пленничество.
Художникът разбра колко потиснато бе момчето от тези новини и затова потърси начин отново да го насърчи:
— Харка, ти няма защо да се страхуваш, че подобна участ може да постигне и племето дакота. Вашите големи вождове са СКЛЮЧИЛИ договор с Великия баща на белите мъже във Вашингтон, че земята около Черните хълмове и далече зад тях чак до Лаплата и Мисури ще си остане собственост на седемте племена дакота.
Харка въздъхна. Благодари мълчаливо и се оттегли заедно с Къдрокосия отново в дъното на шатрата. Той накара Къдрокосия да му обещае, че ще го научи да говори езика на белите мъже. Щяха да започнат още на другата сутрин. Защото Харка се ядосваше, че трябва да бъде зависим от преводач, за да може да разговаря с Жълтата брада.
ЕДНА ГРИЗЛИ
На втория ден след потеглянето на ловците Шонка се върна по пладне тичешком от дежурството си като съгледвач. Харка. Хапстена и Къдрокосия го проследиха как изтича до шатрите й, понита къде е заместникът на вожда, братът на Матотаупа. Къдрокосия се приближи и каза на Шонка, че може да намери Стрелата с пера в шатрата на Непознатата мида. Шонка влезе там, а момчетата останаха да гадаят какво ли съобщение носи той.
Не чакаха дълго, за да го научат. След няколко минути само Шонка, Непознатата мида и братът на Матотаупа излязоха от шатрата и свикаха бойците. При това те съобщиха доста високо, така че и момчетата можаха да чуят, че Шонка открил мечи стъпки на около три хвърлея стрела(1900 метра.) на север от Конския поток. Те не били толкова пресни, ала върху глинестата почва съвсем ясно се виждал отпечатъкът от огромна меча лапа, без съмнение на някоя гризли.