Тъй като нямаха работа, децата отново претърсиха горичката за мечи следи. Може би все пак щяха да открият нещо, убягнало на мъжете. Художникът наблюдаваше заинтригуван как момчетата оглеждат всяко стръкче трева, всяко листо, всяко стебълце. Можаха да разберат по кой път мечката се беше приближила до конското стадо и откъде бе избягала отново, а край потока в пясъка се беше запазил последен отпечатък от мечата лапа. Но това беше всичко. Навън в прерията следите съвсем се губеха. Проливният дъжд беше заличил всичко, което би могло в друг случай да се открие.
След напразното търсене момчетата отново се събраха край художника. Харка използува удобен момент, за да попита дали би могъл да даде един изстрел.
— Не бих имал нищо против, моето момче, ала; куршумите ми са вече на привършване. Ще трябва да изчакам, докато отново се върна при белите мъже, за да подновя запаса си.
Харка беше разочарован, ала не го показа. И не беше разочарован само защото няма да може да стреля нито веднъж с пушката. Към това се прибави и ужасът, че собственикът на една пушка не само трябва да заплати за нея с голяма разменна стойност, но че и непрекъснато остава зависим от белите мъже, защото трябва да се снабдява от тях с куршуми. Човек не може сам да си майстори куршумите както стрелите!
Денят клонеше към залез; слънцето се скри зад гребена от Скалистите планини.
От групата на Матотаупа, която беше излязла на лов за мечката, още никой не се беше върнал. Когато здрачът съвсем се сгъсти и стана тъмно, се върнаха съгледвачи, които бяха излезли с конете си да проследят мечката. Не я бяха открили. Това беше учудващо. Животното сигурно беше много хитро и опитно, щом умееше да се крие така добре. Освен това мечките можеха да се придвижват бързо на големи разстояния.
Мъжете откараха конското стадо от реката на поляната сред бивака, за да могат по-добре да го охраняват през нощта сред шатрите. Кучетата обикаляха, душейки, ала също не намериха нищо ново. Харка завърза своя ловен кон и Пъструшко пред бащината типи. Мъжете се посъветваха и се разпределиха на групи за нощно дежурство. Младежите също щяха да излязат да дежурят, ала нямаше да носят сами отговорността.
Ветровете гонеха високо горе по небето облаците и цялата нощ бе осеяна със звезди. Само на изток все още се кълбяха тъмни облаци.
Харка си легна веднага след вечеря и посъветва и Харпстена и Къдрокосия да сторят същото. Трябваше навреме да си отспят, та да бъдат бодри и готови, ако се случи нещо късно през нощта, каза им той. Преди да заспи, дочу тихия разговор на Жълтата брада и Непознатата мида край покрития огън, ала можа да разбере само отделни думи.
Нощта премина, без да се случи нещо.
На сутринта Стрелата с пера, братът на Матотаупа, свика бойците на съвещание.
— Бойци от Мечата орда, от племето оглала от големите племена на дакота! — заговори той. — Аз дълго мислех къде може да се скита мечката и дали ще нанесе още щети на нашите коне и шатри. Питах се това вечерта. През нощта обаче сънувах дълъг и съвсем ясен сън. Аз самият бях мечката. Отидох на юг, натам, където надуших останките на бизоновите трупове. Вие знаете, че ние бяхме оставили за храна на нашите кучета и на вълците някои стари, жилави бизони, които бяхме убили по време на лова. Аз бях мечката и забързах натам, за да се наям. Аз, мечката, намерих и три млади бизона, които нападнах. Вълците се разбягаха, защото се уплашиха от мен. Младите животни бяха крехки и много вкусни. Никой не ме безпокоеше. Когато се заситих, аз отново се запътих на север, за да нападна конското стадо на Мечата орда. Тогава насреща ми се изпречи един огромен боец с копието си и ме уби. Какво означава този сън за нас?
Насядалите в кръг бойци го изслушаха с голямо внимание. Сега те започнаха да се изправят един след друг, за да кажат скромно мнението си.
Сънища може да гадае само Хавандшита, заклинателят — заговори първият, наричан Стария гарван. — Да изчакаме той да се върне.
— Не — противопостави се вторият, наричан Чотанка Флейтата. — Този съвет е лош. Духовете са ни изпратили съня, за да не стоим безпомощни, докато Хавандшита е далеко от нас. Нека да обсъдим какво означава сънят!
— Може да е вярно — започна трети, — че мечката е отишла при бизоновите мърши. Да, аз така мисля.
— Така е — съгласи се четвърти. — При бизоновите мърши, където още никой от бойците ни не е отишъл да я търси. Нима ние не бяхме заслепени? Сънят, обаче ни отвори очите.
— Хау, хау! — понесе се отглас от всички страни.
Братът на Матотаупа отново взе думата.
— Тогава пък, мъже, питам ви: кой от нас е този голям боец, който ще убие мечката, преди тя да нападне отново нашите мустанги и да разкъса може би някой ден играещите ни чада?