След тази последна дума, която се равняваше на клетва, мъжете дълго мълчаха. Матотаупа гледаше към мъртвешкото ложе и прерията. Всички знаеха, че решението му бе неотменно.
Бавно, както беше дошла, групата ездачи потегли по склона надолу към шатрите, с вожда си начело. Матотаупа влезе в своята типи, последван от Дългото копие.
Жените вече приготвяха яденето над огъня, мъжете запалиха лулите и пурите си. Разговорът не можеше да се подеме. Само с няколко отделни думи Матотаупа и гостите му споделиха всичко случило се.
Когато настана време за спане, Матотаупа извика Харка при себе си.
— Твърдокаменни Харка, Нощно око. Убиецо на вълци! Слушай ме добре! Не си длъжен да изпълниш онова, което сега ще ти кажа. Трябва да прецениш сам всичко и след това да ми дадеш спокойно отговора си! Щом пукне зората, аз ще тръгна срещу мечката, която е разкъсала моя брат. Ще я убия с ножа в ръка! Никой, който не се числи към шатрата на Матотаупа, не бива да вземе участие в това отмъщение. Сега аз те питам, макар че ти навлизаш едва в своето дванадесето лято, искаш ли да дойдеш с мен?
Вождът погледна изпитателно сина си. Не отправи поглед към Шонка, който седеше заедно с Харпстена в дъното на шатрата.
— Ще дойда с теб, татко — отвърна твърдо Харка, без ни най-малко да се подвоуми.
— Не се ли страхуваш от лапите на мечката?
— Не, татко — отвърна Харка, — когато съм с теб, не се страхувам от нищо.
— Не се ли страхуваш от мечия дух?
— Не, татко — отвърна Харка и този път с твърд глас. Ала беше станал съвсем блед.
— Тогава ти ще дойдеш утре с мен, Твърдокаменни Харка!
— Ще дойда с теб — повтори Харка.
После момчето отиде край своята постеля до входа на шатрата. Легна и веднага заспа дълбоко. Всичко беше така ясно, така просто и сигурно, откакто баща му се беше върнал! Матотаупа беше донесъл голяма плячка, той щеше да победи мечката и да отмъсти за своя брат. И Харка имаше право да му помага. Всичко беше добре така, хау. Когато нощта се разнесе и силата на слънчевата светлина отново съживи всички цветове и багри, бивакът на Мечата орда вече се беше оживил. Никой не искаше да пропусне случая да изпрати вожда Матотаупа и сина му Харка до края на горичката и може би и малко навътре в прерията. С високи насърчаващи викове младежите и момчетата заобиколиха двамата заминаващи.
Матотаупа се беше въоръжил за бой по свой начин. Беше обул само легините и мокасините си. Горната част на тялото му беше гола, гладка, намазана с меча мас. Лицето му беше изрисувано с червена боя, цвета на кръвта, на живота и на борбата. Той не носеше нито копието, нито лъка си, само ножа. Харка беше взел ножа и гъвкавата си бойна тояга. Той вървеше подир баща си, яхнал своя ловен кон.
Двамата препуснаха в лек галоп. Приятно се яздеше през утринната прерия, огряна ярко от слънцето, облъхвана от вятъра, с вперен в далечината поглед чак до подножието на далечните планини.
Матотаупа вървеше на юг. След обяд стигнаха хълма, където брат му беше прекарал онази съдбоносна нощ заедно с двамата бойци. Баща и син слязоха край старото огнище, завързаха конете си така, че да могат спокойно да пасат, но не и да избягат, и хапнаха малко от запасите си. После се смъкнаха внимателно надолу по хълма, потърсиха и откриха по следите мястото, където братът на Матотаупа бе разкъсан от мечката.
След това се върнаха на хълма при мустангите си. Матотаупа наблюдаваше внимателно държането на конете. Те бяха съвсем спокойни и безгрижни. Дори и вълци сигурно нямаше наблизо. Воят, с който няколко от тези хищници приветствуваха настъпващата нощ, прозвуча съвсем тихо отдалеч.
Месецът се изкачи по небосклона. Излезе с целия си пълен кръг и освети земята, под неговата светлина всички очертания се изрязаха ясно, макар и недействително безцветни.
— Остани засега тук, ала недей заспива! — каза Матотаупа на Харка. — Аз ще заобиколя с коня наоколо. Месецът свети така ясно, че може би ще мога да открия още нещо. Ако изпаднеш в беда, избягай веднага с бързия си ловен кон.
— Не може ли да дойда с теб, татко?
— Може, ако няма да се измориш много.
— Няма да се изморя.
— Добре тогава.
След тази кратка почивка двамата тръгнаха да обикалят с конете.
Изведнъж Матотаупа извика изненадано и веднага спря коня. Харка също веднага дръпна юздата, за да спре коня си.
— Харка … там! Какво виждаш там?
— Мечи следи, татко!
— Да, мечи следи. Стари или пресни?
— Твърде пресни, татко. Може би от преди няколко часа.