Сега е дошло време, когато бойците на дакота не бива да спят. Те трябва да държат очите си отворени, да се ослушват за всеки шум, а ръцете им трябва да държат лъка и ножа готови. Вашите главни вождове и велики заклинатели са разговаряли с вождовете на белите бойци и са подписали с тях договор, скрепен със свещени клетви. Вождовете на белите мъже са нарушавали досега много клетви, затова аз ви казвам: не заспивайте, стойте винаги будни! Вие имате разумен и решителен заклинател и главен вожд — Татанка-Йотанка. Той не е приятел на белите мъже, ала мисли справедливо. Във вашия бивак вие имате своя заклинател Хавандшита, Той е много стар, почти два пъти по-стар от Татанка-Йотанка. Ние разговаряхме е Хавандшита в твоята шатра, вожде. На младини той е виждал горите и полята, които никой от вас след това не е виждал. Той се е бил още под водачеството на Текумсе Планинския лъв, когато всички червенокожи мъже се били съюзили срещу белите и въпреки това претърпели поражение. Той не може да забрави това. Оттогава станал и си останал завинаги непримирим враг на белите мъже. Ала той е трябвало също така да признае, че белите мъже притежават по-големи и по-полезни тайнства, отколкото той самият. Ето тези тайнства той иска да опознае, за да може да овладее и тях. Иска да ги опознае сам, съвсем сам, без да допусне някой от вас да прозре неговата наука, така както обича да разговаря с духовете в своята шатра винаги сам. Той не може да проникне в тайнствата на белите мъже, без да разговаря с белите мъже. Ала той иска да разговаря с тях тайно. Вожде, от всичко това дебнат големи опасности. Ние казахме на Хавандшита, че Прелетната птица не притежава никакви специални тайнства, а че само неговият поглед прониква по-дълбоко в хората и че неговите ръце са по-сръчни от ръцете на другите хора. Хавадшита не ни повярва това. Той смята, че щом Прелетната птица е бял човек, той е враг и не желае да издаде своята тайна на Хавандшита — затова за Хавандшита той е не само враг, но и ненужен. Затова ние трябва да си вървим, за да не избухне в шатрите ви голяма свада. Хау.
Когато Дългото копие свърши, Харка зачака какво ли ще отговори Матотаупа. Момчето гледаше към земята, към няколко пясъчни зрънца и малки камъчета, наблюдаваше една тревичка, която се огъваше, и чуваше пръхтенето на коня си. Ала то не мислеше за нищо. Беше заповядало на мислите си да се спрат, докато проговори Матотаупа.
Вождът също трябваше да премисли онова, което беше чул. Чак след това заговори.
— Не е ли на прав път Хавандшита? Той мрази онези бели мъже, които грабят земята на червенокожия човек. Аз също мразя разбойниците. Той иска да опознае тайнствата на белите мъже. Това е добре. Ала той е сбъркал, когато е помислил, че Прелетната птица притежава такива тайнства. Ние ще му обясним, че той е сбъркал. Той бърка също така, като мисли, че трябва да мрази Прелетната птица. Прелетната птица е справедлив и изкусен човек и той трябва да си остане наш брат.
— Аз ще си остана ваш брат, вожде, ала и братята понякога са принудени да вървят по различни пътища. Ние казахме, каквото смятахме, че трябва да кажем. А сега нека се сбогуваме. В бивака на Мечата орда сега те очакват! Ти сигурно забеляза, че когато се върна от първото си безплодно излизане да търсиш мечката, почти никой от селото не дойде да те поздрави. Тогава над теб още виснеше сянката на мрачните предсказания на Хавандшита и хората не гледаха с добро око на твоето приятелство с нас. Сега ти си убил мечката и опроверга с това прокобите на стария заклинател. Ние обаче си отиваме, без разпри, в мир и в добро разбирателство с тебе. Въздухът отново е чист и ти ще бъдеш посрещнат в бивака с големи почести.
Матотаупа не се радваше на решението на своите гости и на това, че враждебността на Хавандшита можеше да прогони приятелите на Матотаупа. Ала той не се чувствуваше достатъчно силен, за да промени това. След като той изпуши лулата си, всички се изправиха и се сбогуваха. Жълтата брада и Дългото копие стиснаха особено сърдечно ръката на Харка.