— С други думи, наскоро стоварени новаци като мен.
— Вие сте най-подходящи. Напоследък рядко ни пращат нови попълнения. Групата ви е първата, откакто свалихме Корил от власт. Почти сигурно е, че ще се опита да се свърже с вас. Разбира се, има и друга причина, заради която всъщност изобщо стовариха някого на Харон този път. Сам разбирате, че рано или късно провалът беше неизбежен и Конфедерацията най-сетне научи, че пришълците заговорничат с нас срещу нея. Засега не знаят нищо повече, но не са тъпанари. Имаме информация, че вече са изпратили поне един от най-способните си убийци тук, в Диаманта.
— Как?! — възкликнах удивено, а в корема ми натежа ледена буца.
Нима той просто се забавляваше, водейки ме полека по пътя към гибелта? Толкова лесно ли се бе провалило прикритието ми?
— Сигурни сме само за един, но е разумно да допуснем, че са повече.
— Не ми е ясно какво се надяват да постигнат — казах колкото мога по-спокойно. — Всеки пратен в Диаманта ще се окаже в същото положение като нас.
— Ние на Харон предполагаме, че ще насъскат най-добрите си агенти и ще се опитат да убият Четиримата владетели. Явно смятат, че така ще ни объркат, а наследниците на Владетелите няма да са толкова самоуверени и ще размислят добре, преди да продължат играта. Вярно, слабичка надежда, но друго не могат да измъдрят, докато се мъчат да открият пришълците.
Корман беше неприятно близо до истината; съмненията ми, че просто се гаври с мен, се засилваха. Някакъв безплътен глас в главата ми крещеше неспирно: „Той знае, той знае!“ Засега обаче нямах друг избор, освен да се преструвам на невинно агънце.
— И предполагате, че някой от нас е фанатикът, пратен от Конфедерацията?
— Знам — натърти магът. — Уверих се в мига, когато застанах лице в лице с този човек.
Помълча, а аз се напрегнах в очакване на края. След кратката пауза Корман изрече:
— Зала Ембуей е агентка на Конфедерацията.
Пета глава
Заговор, сделка и омайно биле
— Зала ли?! Сигурно се шегувате! — В този миг трудно сдържах прилива на всевъзможни чувства — изумление, стъписване, както и подозрението, че продължава да ме разиграва. — Ами че ако никой не я защитава, тя няма да оцелее и четвърт час навън!
— Отчасти и в това е скрита уловката — мрачно отвърна Корман. — Виждал ли сте друг път толкова невинно, объркано, зависимо създание? Никак не прилича на типовете, които обикновено попадат в Диаманта. Не е и обичайно явление за Конфедерацията.
— Значи според вас тя се преструва?
— Не, колкото и да е странно! Убеден съм, че Зала е точно такава, каквато се представя пред околните. Тя е слаба и простовата, напомня ми недовършена скица на личност. Не се съмнявам, че е напълно искрена, дори не подозира истинската си същност и предназначение.
Засмях се неволно.
— Невъзможно…
— Още щом я зърнах, веднага долових някаква аномалия. Вече разбрахте, че микробите се струпват във всяка наша клетка, във всяка молекула. Те направо се просмукват в нас. Може би ще се научите да ги виждате, да ги чувствате. Да ги чувате. Някой ден ще изпитате сам това, което се опитвам да ви обясня с твърде неподходящите за целта думи. Има обаче една подробност — микробите стават специализират като молекулите, с които се свързват. Това се проявява най-ярко в мозъка. Там те се организират по особен начин и по тях можете дори да си представите нещо като функционална диаграма. Най-лесно е с кората на главния и с малкия мозък. Изпъкват веднага — у вас, у всекиго… но не и у Зала.
— Как така?
— Трудно ми е да го обясня. Нямам опит с подобни изумителни явления; съмнявам се, че и друг на планетата би разбрал веднага с какво се е сблъскал. Но се вижда, че мозъчните функции на момичето са организирани по коренно различен начин. Сякаш има два главни мозъка, два абсолютно отделни центъра на нервна дейност, макар и свързани с един и същ малък и гръбначен мозък… но не и помежду си. Невъзможно е да сбъркам. Някой го е направил напълно съзнателно.
— Тоест в тялото й има две съзнания? Не е лесно да повярвам, макар да съм чувал за раздвояване на личността.
— Не, не в традиционния смисъл. Раздвояването на личността е психическо заболяване, при това лечимо. Лакош, говоря ви за две истински, пълноценни съзнания!
Стори ми се, че и аз губя връзка с действителността — или този смахнат разговор ми се присънваше, или изведнъж се бях побъркал. Хрумна ми, че в момента ми натрапват поредната илюзия и ме обработват по сложен и неразбираем начин. Все пак бе ми останал достатъчно разсъдък, за да проумея, че нямам друг изход, освен да продължа по сценария.